Лейтенантът се усмихна за първи път от седмици насам. Не беше необходимо да казва нищо повече.
50.
Без Прейър
Когато Болд и Матюс започнаха разпита на Вандърхорст, Ламоя затвори телефона с треперещи ръце. Една муха кацна на стената на кабинета му и той остана загледан в нея, докато тя се почистваше, потривайки крачета като картоиграч, който загрява дланите си преди голямата игра. Като детектив, Джон преследваше фактите един по един, с други думи вървеше по дирята от трохите — клише, което отразяваше изключително точно действията му в момента.
Дългоочакваният доклад на Нейтан Прейър лежеше на бюрото му — един зле написан преразказ на събитията, по време на които заместник-шерифът беше съставил акт за превишена скорост на Мери-Ан Уокър една седмица преди смъртта й, както и алибито му за нощта, в която бе умряла жената — едно нощно дежурство, през което, по собствените му признания, той си бе дал почивка, наричана от полицаите „свободно време“, през критичния интервал от двадесет и три часа до полунощ.
Ламоя позвъни на Матюс, която се намираше на горния етаж, за да сподели с нея важната информация, която току-що бе получил от управителя на закусвалнята „Макдоналдс“, намираща се до летището. Понеже се бе надявал, че тя може да се включи в разпита на управителя или поне да отбележи неговия напредък, сержантът изпита разочарование, когато се включи гласовата й поща. Изхождайки от най-важното — Прейър скоро щеше да приключи дежурството си, — той реши да действа без нея.
Докато пътуваше през града, Джон се обади на Джанис Майер, компютърна специалистка от криминалната лаборатория, и поиска от нея невъзможното. Джанис не знаеше паролата. Той бе разчитал именно на това.
Благодарение на компютърната технология бе успял да определи местонахождението на Прейър. Окръжната шерифска служба следеше движението на всяка от патрулните си коли. Вместо да помоли диспечера на ОШС да се свърже по радиостанцията със заместник-шерифа или да изпрати текстово съобщение на мобилния информационен терминал на патрулката му, Ламоя поиска от него да му съобщи местонахождението на мъжа или назначението му. Като служител на Сиатълското полицейско управление, сержантът нямаше власт да извика Прейър на разпит, но не виждаше нищо лошо в това да посети заместник-шерифа с касетофон в джоба. Въоръжен с благословията на прокуратурата и с информацията, че кола 89 в момента се намираше между Медисън и Мериън и се движеше на юг по Бродуей, следвайки един лесно предвидим дежурен маршрут, Ламоя паркира джетата си пред един магазин за рамки на Бродуей, отиде на автобусната спирка и започна да се оглежда за патрулната кола. След няколко минути я забеляза, включи касетофона на запис и излезе на улицата, вдигайки палец като стопаджия. Искаше срещата му с Прейър да изглежда колкото се може по-случайна и безобидна.
Заместник-шерифът спря патрулката до тротоара, отключи предната врата и сержантът се качи вътре.
— Какво искаш, по дяволите? — попита Прейър, като включи сигналната зелена лампа на колата и потегли. Ламоя чу, че ключалката на вратата изщрака отново и за първи път изпита безпокойство.
— Не съм длъжен да правя това — започна Джон. — Дори не знам защо си създавам главоболия заради теб.
Заместник-шерифът изгледа с пламнал поглед спътника си, вдигна глава и подмина мълчаливо няколко пресечки. После каза:
— Така ли?
— Така — отговори сержантът.
— Тогава ще те попитам отново: Какво искаш, по дяволите?
— В онзи „Макдоналдс“, който използва като алиби за нощта, в която Мери-Ан Уокър е била хвърлена от моста Аврора, през същата нощ е имало пожар — подпалил се е един фритюрник. — На лицето на Прейър се изписа ужас. — Противопожарната команда е получила обаждането в девет и петдесет и четири вечерта. Пожарникарите са пристигнали на мястото в десет часа и седем минути. Което означава, че когато си отишъл там, заведението не е работело. — По шосето изсвистяха мокри гуми. Движението по Бродуей беше натоварено по всяко време на денонощието. — По дяволите, ние сме длъжни да проверим всичко — алиби, свидетели и така нататък — и ти знаеш това, Прейър, тъпо лайно такова. Ако не друго, поне е трябвало да провериш алибито си.
— Мамка му.
Още пет пресечки прелетяха край прозорците като хаос от мокри цветове. Тази част на Бродуей гъмжеше от колежани. Ламоя с удивление осъзна, че всяка година те му изглеждаха все по-млади.