Най-накрая заместник-шерифът каза тихо:
— Нямаше начин да се разбера с някой от вас. И знаеш ли защо? Защото дойдохте на масата за разпити предубедени към мен.
— О, я стига.
— Ако ви бях казал истината, щях да си изгубя значката.
— Нищо чудно.
— Правиш си шеги с това, така ли?
— Аз и Попай: „Аз съм това, което съм.“
— Майната ти.
— Как мислиш, защо съм тук, Нейт? Ако исках да те арестувам, щях да се обърна към шефовете си или към прокуратурата. Трябва ли да искам да те арестувам за това убийство, Нейтан? Или първо би трябвало да изслушам твоята версия за случилото се? — Нямаше значение, че вече бе разговарял с Хил и че тя би трябвало вече да се е обадила на прокурора; нямаше значение, че ако бяха завлекли Прейър в Кутията, той щеше да се позове на правото си на адвокат и да си затвори устата. Ламоя се надяваше отчаяно, че като правеше това в уюта и безопасността на патрулката на заместник-шерифа, като му предлагаше втори шанс, Прейър можеше да не забележи плаващите пясъци, в които можеха да нагазят сега.
„Дотук добре.“
Нейтан се отклони от маршрута си, спусна се надолу по хълма към града, спря пред Египетската шатра и остави мотора да работи на празни обороти. Той погледна към сержанта и Ламоя видя напрежението в очите на мъжа, който се опитваше да прецени хладнокръвно думите му. Джон откри, че гледаше към дръжката на вратата. Заместник-шерифът каза:
— Тя и аз… малко се сближихме.
Сержантът внезапно стана неспокоен. Кой беше притиснат в ъгъла и кой кого планираше да изненада? Прейър беше дяволски едър. Ламоя не искаше да влиза в конфликт с него.
Нейтан продължи:
— Тя и аз… добре, да кажем просто, че изпихме заедно по чаша кафе… и тя се оказа едно ужасно объркано хлапе.
— Да не би да ми казваш, че ти си хвърлил Мери-Ан Уокър от моста? — попита Джон, като продължаваше да се опитва да звучи така, сякаш разговаряха под душовете в съблекалнята.
— Не, не — рече заместник-шерифът и подкрепи думите си с мазна усмивка. — Просто се сближихме малко.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм. Но аз бях заинтригуван от нея, окей? И тя беше заинтригувана от мен, казвам ти. Ти най-добре знаеш за какво говоря.
— Сигурно. — Ламоя изпита леко отвращение към себе си.
— Случва се на всички ни, когато сме на работа.
— Така е — отвърна сержантът и се опита да надене приятелска усмивка на лицето си, понеже усети, че изражението му бе леко резервирано.
— Та всичко, което ти казвам… е, че може би малко се увлякох по нея. Съди ме, ако искаш! Тя беше красива, ужасно сексапилна и толкова уязвима, докато ридаеше и се оплакваше от грубото копеле, с което живеела. И аз… аз си помислих, че мога да се покатеря по лозата, да вляза през прозореца, да хвана нейния Опасен Дан, докато я бие, и да му разкатая фамилията — мога да го направя, стига да пожелая, прав ли съм?
— Абсолютно — отговори сержантът, усещайки киселини в стомаха си.
— Точно така — каза самоуверено Прейър. — И какво трябваше да ви кажа — че онази нощ използвах „свободното си време“, за да се мотая пред апартамента на онзи лайнар, питайки се как да спася една дама в беда? Как щях да изглеждам в очите ви? Разбираш ли какво имам предвид?
— Разбира се.
— Следиш ли мисълта ми?
— Съвсем ясно.
— Тя имаше проблеми с онзи тип и аз реших да се погрижа за него.
— Просто като фасул — рече Ламоя. — И аз щях да реша същото.
— Обръщаш тези сладурани по гръб и те те заливат със сладостта си. Казвам ти. Гърнето с меда е твое. Един поглед в очите им и разбираш кои са така напращели, че се канят да се пръснат, кои харесват униформата, независимо кой я носи, кои ще те издухат. Разбираш го, нали?
— Абсолютно.
— Като в някаква шибана агенция за запознанства.
— Значи ти си бил там онази нощ — притисна го сержантът, чудейки се докъде можеше да го доведе това. Хрумна му да избяга от колата, докато все още имаше два крака и две ръце. После си спомни за подутото тяло, което се носеше по лице в черната вода, и се отпусна върху седалката си.
— Навъртах се отзад, да. Петнайсет, двайсет минути.
— Сериозно?
— Окей… честно казано, висях там и предишните няколко нощи в изчакване на подходящ момент. Онази нощ обаче не стоях дълго. — Заместник-шерифът стисна здраво волана. Кормилното устройство изскърцваше силно под капака на колата дори при най-лекото завъртане на волана. Но Прейър сякаш не чуваше това.