Выбрать главу

— Ако ще търсим решение — обади се Ламоя, — ще ни трябва цялата информация.

Нейтан кимна. Той бе започнал своя разказ и знаеше, че трябва да го довърши.

— Окей, та значи специално онази нощ, онази събота, тъкмо паркирах колата пред блока и ги сварих да се прибират.

— Колко беше часът?

— Малко след десет. Помислих си: „Ще я оставя да види патрулката, като мина покрай тях с включени фарове.“ Тя направо зяпна от изненада, казвам ти. Но поне сега знаеше, че съм там. Знаеше, че ако й потрябва помощ, може да я получи. Останах да чакам в колата зад блока. В десет и четиридесет и пет, или може би единайсет часа, тя се появи на противопожарната стълба и запали цигара. Аз реших, че ми сигнализира, разбираш ли? Така че слязох от патрулката. Адреналинът ми скочи — помислих си, че е време за шоу. Но когато тръгнах да заобикалям колата, тя изведнъж се обърна към мен и аз видях, че говори по телефона, по проклетия телефон! Тогава, едва ли не секунди по-късно, видях онзи тип да се катери по стълбата към нея и застинах. Кой, по дяволите, бе този? Той трябва да бе висял наоколо също като мен. И проклет да съм, ако онзи мръсник не й махна с ръка, докато се изкачваше нагоре, а тя му махна в отговор. Той седна няколко стъпала под нея — на нивото на чатала й, окей? — и двамата започнаха да си бъбрят, а аз се махнах оттам.

— Видял си онзи тип?

— Да съм го видял? Нищо подобно. Нямаше начин. Видях го само като силует. Но си тръгнах. Рандевуто й не беше с мен, така че се махнах. Не исках да видят патрулката, докато се измъквам оттам. И те не я видяха, което беше добре. — Той направи пауза. — Беше добре, докато във вторник вечерта не я намериха под онзи мост и аз се оказах затънал до шия в лайната. — Обърна лице към сержанта. — Какво ще кажеш, мога ли да изляза чист от тях?

Ламоя си позволи известен скептицизъм.

— Така ли предпочиташ да наричаш това?

— Това е, което се случи, Ламоя. Кълна се в Бог. Но помисли си само. Какво трябваше да сторя? Нямаше как… имам предвид, че нямаше начин да ви разкажа всичко това там, на моста. Без майтап? — Прейър изимитира сам себе си: — „Хей, Ламоя, впрочем по-миналата нощ се навъртах около тази сладурана. Наблюдавах я как пуши по бикини на противопожарната стълба.“ А после, по-късно, какво трябваше да кажа: „Впрочем, може да съм забравил да спомена…“?

— Нямаше да прозвучи много убедително.

— Така е. И тези момичета. Вече ми се носи слава. Знаеш каква. Ако нещо подобно излезе на бял свят… — Той погледна към сержанта. — Разбираш ли, Джон? — Употребата на малкото име на Ламоя явно малко го затрудни. — Това не бива да излиза на бял свят.

Докато Нейтан осъзнаваше последствията от своето признание, Ламоя пресмяташе колко време щеше да му е необходимо, за да избяга от предната седалка — вратите бяха заключени и щеше да се наложи да направи нещо по въпроса.

— Искам да кажа… относно това, че ти помагам… това, разбира се, ме обърква. Аз съм длъжен да помагам и знам какъв е дългът ми. — Сега Прейър говореше на себе си и този факт разтревожи сержанта още повече. — Трябваше да разкажа това по-рано, окей? Съгласен съм. Но ти можеш да видиш нещата от моята гледна точка.

— Разбира се, че мога. — Не прозвуча много убедително, дори и на самия него.

— Ако подобно нещо се разчуе, с мен е свършено. Ще продавам билети за паркинга на някой търговски център. Дай ми някакъв шибан шанс.

— Определено има възможност да излезеш чист — успокои го Ламоя.

— Ако кажеш на някой от кого си получил тази информация, с мен е свършено. Разбираш, нали?

— О, да. Ние сме добри в това.

— Колко добри?

— Нека уточним нещо — каза сержантът. — Видял си онзи другия на противопожарната стълба, но не си успял да го разгледаш хубаво.

— Дигнах си чукалата оттам, вече ти казах. — Заместник-шерифът млъкна, обмисляйки това. — Смяташ, че е бил братът, онзи мръсник, дето тормози Дафни.

Ламоя не каза нищо. Не му хареса, че Прейър нарече Матюс на малко име. В момента се почувства настроен невероятно покровителствено към нея.

Нейтан заяви:

— Нямам нищо против да кажа, че съм видял него, ако се нуждаеш от това, ако то помогне на сегашното ви положение. Стига да успеем да сключим някаква сделка. Може би си наясно, че мотаенето ми там директно ме въвлича в това.