Нямаше да позвъни на някой зле платен хотелски администратор. Не и Мелиса Дънкин. Тя натисна 9 за външна линия и набра 911.
8.
Гоненица
Звънящият телефон трябваше да бъде вдигнат, но Джон Ламоя се поколеба. В отдел „Престъпления срещу личността“ телефонът беше своеобразен вид хазартна игра, лотария. Детективът, който вдигнеше слушалката, автоматично поемаше поднесения му случай, независимо от неговото естество: понякога убийство, за което си заслужаваше да отдели от времето си, но най-често домашно насилие. Побоища с бейзболни бухалки, наръгвания с ножове, огнестрелни рани от всевъзможен тип — това беше достатъчно, за да задържи мъж като Ламоя ерген. Достатъчно, за да остави някой друг да поеме този случай.
Сержантът разполагаше с добра новина и нямаше желание да я пожертва заради някакъв незначителен случай, който щеше да отнеме от времето му: един шофьор на камион беше прочел статията за Мери-Ан Уокър и се беше обадил да съобщи, че няколко минути преди полунощ е видял паркирана на моста кола. Мъжът не бе успял да разгледа добре шофьора, но Ламоя бе възложил на един детектив да продължи разследването по телефона (в момента свидетелят пътуваше по работа към Бойси17), за да се опита да получи някакво сносно описание на събитията. Когато шофьорът на камиона се върнеше в града, те щяха да го разпитат отново.
Кабинетът на сержанта се отличаваше от тези на другите му колеги по рекламния календар на бански костюми на „Спортс Илюстрейтид“, закачената с кабарче крещящо розова заешка лапа, колекцията от класифицирани вестникарски реклами, до една предлагащи Чеви Камаро, и поставения в рамка комикс „Живот в ада“. В този кабинет прекарваше между осем и дванадесет часа на ден, понякога нощем или на празник. Няма значение, че дразнеше колегите си с тесните си сини дънки, каубойските ботуши от щраусова кожа и еленовото си сако. Само той и още един детектив от отдела носеха сержантски значки. Щом не искаше да отговори на някакво си маловажно обаждане, нямаше да го направи и толкова.
Най-накрая вдигна телефона — дългът беше надделял над здравия разум.
— Ламоя.
— Вие детектив ли сте? С детектив ли разговарям? Искам да съобщя за воайор.
В съзнанието му веднага изникна образът на жената — бяла, около тридесетте, добре образована. Помогна му мястото, откъдето му се обаждаше. Хотел „Маркет Ин“ обслужваше определена класа хора; хора, които можеха да създадат проблеми на един детектив.
Той се изправи в стола си и грабна химикал. Всеки кадърен детектив по убийствата щеше да обърне внимание на това обаждане. Сюзан Хебрингър — една от двете изчезнали в центъра на града жени — беше съобщила за воайор двадесет и четири часа преди изчезването си. В мозъка на Ламоя се включи аларма — беше попаднал на добро обаждане.
— Сержант, госпожо. „Престъпления срещу личността“. Това е моят отдел.
Тя зашепна в слушалката:
— Той е… точно… от другата страна… на… улицата. Още е там. Виждам го.
— Запазете спокойствие, окей? — Ламоя погледна часовника и записа часа: 19 и 38. — Предполагам, че се намирате в хотел „Маркет Ин“. На кой етаж?
— Пети.
— Случайно да знаете в каква посока гледат прозорците ви?
— Не.
— Океанът? Виждате ли океана? — Сержантът се обърна към картата на града и таблото над нея, на което бе отбелязано развитието на все още неразкритите случаи. Там пишеше с червен маркер Хебрингър и Рандолф, а в главната колона срещу тях — Болд. Тези две имена се бяха задържали на таблото твърде дълго.
— Океанът се вижда от хола. Ако се обърна с лице към него, този тип ще бъде от дясната ми страна.
— Север. Добре. Петият етаж. А вие в момента къде сте?
— В леглото.
— Сама?
— Да, сама. — Негодуваща, изплашена.
— С дрехи или без?
— Не съм облечена, не. На пода има хавлия.
— Ако той все още е там, по-добре не мърдайте от мястото си.
— Мисля, че има бинокъл.
Ламоя усети пулса в ушите си. Воайор с бинокъл. Сюзан Хебрингър.
— Ще ви помоля да стоите неподвижно. Ще взема номера на стаята ви и ще ви се обадя от мобилния си телефон. Намирам се на може би пет минути път от вас. Патрулните коли, които ще изпратя в района, ще пристигнат за още по-кратко време. Най-важното е да не давате на този тип причина за тревога. Ако реши, че сте го забелязали, ще избяга оттам.