Той се приближи заднишком до прозореца и предпазливо погледна навън.
— По дяволите! Отзови я! — Долу без съмнение Гейнс вече бе предприела съответните действия.
— Как да го направя, Феръл? — попита Матюс, хитрувайки. После посочи към вратата. — Трябва да изляза…
— ОТЗОВИ Я! — Той стисна още по-силно Маргарет и плъзна ножа по-надолу.
— Трябва ми чантата. Мобилният ми телефон — рече Дафни.
Уокър погледна към чантата на пода, после обратно към психоложката, към вратата на стаята, през прозореца.
Беше си мислила, че воайорите не убиват и че Феръл определено бе воайор от Подземието, човек, който се задоволява с тормоз по телефона, една съсипана от скръб душа, загубила пътя си. Едва сега забеляза петната, приличащи на прясна кръв, по маратонките и крачолите му. Едва в този момент осъзна, че бе грешила по отношение на него.
Уокър прекъсна мислите й:
— В такъв случай ще им дадем нещо, което да ги ангажира. — При тези думи прокара със замах ножа си през корема на Маргарет, като заглуши писъка й с лявата си ръка, и я пусна да се свлече на пода в локвата на невъобразимото.
Матюс изпищя и се втурна към него, но бе халосана в челото с дръжката на ножа и загуби съзнание. Когато с огромно усилие успя да дойде на себе си, усети, че той я държеше под мишниците и я влачеше по пода. Пурпурният вик на Маргарет заглъхна под прозореца, пръстите на дясната й ръка барабаняха като на машинописка в ексцентричен безкръвен спазъм.
— Ах, ти, копеле! — простена психоложката и повърна точно пред прага на вратата. Уокър я дръпна да се изправи на крака и я блъсна напред. Тя тръгна, залитайки, по коридора, следвана по петите от него. — Кръвта й ще изтече — каза, като се надяваше Гейнс да я чуе. — Накъде води този коридор? — Отново заради микрофона.
Феръл натисна върха на ножа в гърба й и тя почувства как той сряза кожата й.
— Каква е тази кръв по дрехите ти? — попита Дафни. — Да не си наранил Лени Нийл? — Надяваше се Гейнс да чуе това. Погледът й се замъгли, но се опита да бъде нащрек за появата на детективката, да е готова за движението, което щеше да й позволи да стреля. Със следващото си побутване Уокър попадна на издатината на металното записващо устройство, залепено с лейкопласт за гърба й. Ръката му рязко се плъзна край шията й, разкъса кабела, изтръгна микрофона и го размаза на пода с петата на десния си крак. Ризата на Ламоя, с която бе облечена, се разпра от мишницата до талията й.
Това не бе онзи Феръл Уокър, за когото го бе мислила. Психологът в нея търсеше симптомите, които бе пропуснала, източника на насилието, което той проявяваше. Уокър пак повтори, че го е предала. Правеше връзка между Мери-Ан и нея: и двете го бяха „изоставили“ заради някой друг — Ламоя в нейния случай. Прониза я страх, когато осъзна, че всъщност бе предупредила Ламоя и Болд точно за това, което се случваше — нейното отвличане. Значи ето какво било, нямаше нищо общо с онова, което си бе представяла.
Той отново я ръгна и тя се заклатушка напред с несигурни крачки.
Бяха на две стъпала от междинната площадка на стълбището, когато Гейнс се показа иззад завоя. Без да се колебае, сякаш го бе правил стотици пъти, Уокър тласна Матюс, така че тя загуби равновесие, претърколи се по стълбите и се блъсна в Боби като топка за боулинг в кегла. Детективката, която стискаше с две ръце пистолета по време на изкачването си, се прицели ниско и се извъртя, за да избегне Матюс, но се спъна и се строполи на площадката. Без да се интересува от пистолета, Феръл го ритна настрана и стовари крака си върху китките на Гейнс, първо върху дясната, после върху лявата. Отпусна се на едно коляно върху гърдите й, сграбчи я за косата и удари с все сила главата й в пода, така че тя изгуби съзнание. Това бе човек, който можеше да прикове дори сто и осемдесет килограмова извиваща се камбала40.
Той задърпа Матюс за ръцете, докато тя не се изправи и не закрачи сама на изтръпналите си крака. Преведе я през една врата, която водеше към задната страна на сградата. Там едно момче в бяла престилка, изцапана с доматен сос, се бе облегнало на тухлената стена и пушеше трева. Престилката му напомни на психоложката за първата й среща с Феръл. Сега й се струваше, че е била преди година. „Да се надяваме — помисли си тя, — че няма да се окаже преди цял един живот.“
— Чупката оттук! — изсъска му Уокър, без да се опитва да скрие, че я държи в плен.