— Аз искам да се махне оттам.
— Разбирам това, госпожо… Името ви, ако обичате?
Той записа подробностите и я помоли да остане в леглото и да запази спокойствие. Проведе необходимите разговори по мобилния, докато тичаше към асансьора. Това щеше да е най-голямата мобилизация на полицаи, извършвана от Сиатълското полицейско управление заради един въшлив воайор.
Сюзан Хебрингър. Ако имаше време, щеше да се обади на Болд. Ако не на Болд, тогава на Матюс — при процедурата за разпознаване на престъпника щяха да са му необходими благонадеждни свидетели.
В качеството си на командващ офицер, Ламоя заповяда на диспечера да обяви код 041 за строежа на Бей Тауър. Полицаите от две патрулни коли отговориха след секунди и бяха инструктирани да влязат в зоната „под прикритие“, за да търсят пълнолетно лице от мъжки пол, което вероятно ще бяга от зоната и ще носи бинокъл или телескоп. Обадиха се още трима пеши полицаи, всичките горе-долу в същия район, и щом научи това, Ламоя им нареди да отцепят мястото, в случай че мъжът се изплъзне на двете патрулки.
Сержантът, който разполагаше само с пет минути да действа, осъзна, че е направил всичко възможно, за да залови този воайор. Телефонното обаждане до жилището на Болд го свърза с гласовата му поща и Ламоя остави загадъчно съобщение лейтенантът да му позвъни. После помоли диспечера да го потърси по радиостанцията. Обаждането му до Матюс се оказа безсмислено — тя вече пътуваше към мястото.
Джон извърши всичко това, без да прекъсва телефонната си връзка с Мелиса Дънкин, продължавайки да води нещо подобно на диалог със свитата на кълбо под памучния чаршаф в стая 514 жена. Когато тя му съобщи, че воайорът е изчезнал, Ламоя изпрати до хората си в района код за тревога. Десет минути по-късно и петнадесет след позвъняването на госпожа Дънкин, те започнаха да претърсват строежа, а сержантът се разтревожи, че са го изпуснали. Тридесет минути по-късно в претърсването участваха петнадесет полицаи, пазачът на строежа и вицепрезидентът на строителната компания.
По времето, когато строежът вече гъмжеше от представители на реда, Ламоя сърбаше кафе в компанията на видимо разтрепераната Мелиса Дънкин, която бе предпочела пред натуралния сок водка с лед от малките бутилки с алуминиеви капачки в минибара.
Дънкин носеше тъмен вълнен костюм, който бе навлякла набързо, ако се съдеше по нагънатата и закопчана накриво блуза. Матюс пристигна, облечена в сини дънки и тениска, които й стояха страхотно. След като се запозна с Мелиса, психоложката й обясни, че прокуратурата вече не позволява детектив от мъжки пол да разпитва жена, ако на разпита не присъства и жена полицай. Всъщност това не беше истинската причина за присъствието й в хотелския апартамент. Според устава един патрулиращ полицай беше достатъчен. Но Ламоя искаше Матюс да „надникне под качулката“, а тя нямаше нищо против.
— Значи сте от Редмънд? — попита той.
— Да.
— Но днес сте извършили туристическа обиколка на Сиатъл.
— Следобяд. Да — потвърди Дънкин.
— Най-вече по магазините? — попита Матюс.
— Не само, въпреки че и пазарувах. Да. Разгледах аквариума. Площад „Пайъниър“. Еднорелсовият влак.
— Натоварен ден — отбеляза Ламоя.
— Много.
— А по време на тези обиколки имахте ли усещането, че някой ви следи или наблюдава? — попита психоложката.
— Не. Ни най-малко. Господи, смятате, че този човек ме е следил?
Ламоя направи резюме на събитията:
— Върнали сте се в хотела, заключили сте вратата на стаята си, дръпнали сте завесите — доколкото това е било възможно — и сте се съблекли, за да се изкъпете.
— Точно така.
— Извън банята сте била гола само два пъти — повтори той, като гледаше бележките си. — Когато сте отишли да си вземете бира и в леглото, след като сте приключили с къпането.
— Бях във ваната — спомни си тя и описа как беше отворила вратата с огледалото в цял ръст под такъв ъгъл, че да може да гледа телевизия.
Това беше нещо ново за Ламоя, така че той я накара да му направи демонстрация. Сержантът постла една хотелска хавлиена кърпа във влажната вана, влезе вътре и седна. Мелиса Дънкин започна да мести вратата, докато детективът не видя гардероба в спалнята. Тя го попита дали да промени още ъгъла.