— Това ли предизвика разрива между вас? Твоето гледане? — попита Матюс.
Уокър отново я блъсна и този път тя се строполи в калта на четири крака. Дясната й ръка уцели парче стъкло, което я поряза. От вонята на разложение, която я обгръщаше, й се повдигна. Той насочи светлината надолу към нея, но Матюс вече бе извадила голямото парче стъкло от дланта си и го бе стиснала в лявата си ръка. Тя изтри кървящата си длан в панталона и Феръл забеляза раната.
— По дяволите! — възкликна той с глас на дете, което не е искало да нарани домашния любимец на семейството. — Ей там отпред има стена. Ще си починем там. Ще почистим това.
Психоложката се отдалечи на няколко метра от младежа. Нямаше намерение да бяга, само се нуждаеше от известно пространство, за да проясни ума си и да се стегне. Спомни си всичко, което Ламоя й беше разказал за разпита на барманката — бившето гадже на Уокър.
— Проблемите започнаха след смъртта на баща ти, нали? — Болката в ръката й намаля. Реши, че трябва да продължи да говори, свободен разговор, каквото й дойде на устата. Просто да продължи да говори. — След това останахте само двамата на корабчето.
— И какво от това?
— Доста близки жилищни помещения за мъж и жена.
— Не беше така.
— Не? — Прехвърли трескаво в ума си няколко възможности. Щеше да ги пробва всичките, ако се наложеше. — Мислиш, че си първото момче, което някога е гледало сестра си? Дай ми малка почивка — добави смирено. Мери-Ан сигурно бе играла водеща роля в тяхната връзка. Избра няколко теми за разговор, с които да му въздейства, области, в които той можеше да бъде уязвим. Трябваше да го накара да говори, това бе важна стъпка. За нищо на света не искаше да изгуби тази възможност. До този момент калта я бе отвращавала, но тъй като тя я покриваше цялата, беше я завладяла, сега се чувстваше някак по-примитивна, способна на почти всичко. Готова да нанесе удар.
— Не говори за нея — заяви Феръл.
— Не, не мисля така — отвърна тя. Той я побутна да продължи да върви в тунела. На места от калните стени капеше вода. Ако кихнеше силно, таванът щеше да се срути. — Знаеш ли защо избра мен, Феръл? Аз ще ти кажа защо: защото аз те слушам, защото те разбрах още първия път, когато разговаряхме. Беше на доковете. Спомняш ли си?
— Разбира се, че си спомням.
— Хареса ти начина, по който изглеждах — уверена. С всички е така, Феръл. — Искаше й се да го накара да се почувства колкото се може по-нищожен, за доброто и на двама им. — Но най-вече, защото ти хареса това, което казах. — Не си спомняше какво бе казала, поне не точно, но знаеше, че нещо бе поставило началото на пробива и бе твърдо решена да отключи тази ключалка. — Знаеше, че аз бих могла да ти помогна, нали? Ето защо не се отказа от мен.
— О, но аз се отказах — каза той и я смрази.
— Не, не си.
Уокър вдигна ножа в дрезгавата светлина и го размаха наляво-надясно, така че той проблесна пред лицето й. Кръвта на Маргарет бе засъхнала по острието му.
— Мислиш, че си ме разбрала напълно, нали? — Ножът отново проблесна. — А може би не си — добави мрачно. — Може би изобщо не си.
Тя не се отказа. План втори.
— Избра ме по някаква причина, Феръл.
— Защото ти ми каза да го направя.
— Какво ти казах да направиш?
— В моргата — отвърна той. — Каза ми, че в стаята няма никой друг. Каза ми да поставя Мери-Ан на твоето място и аз го направих… а когато ти заговори, чух нейния глас, точно както ти каза, че ще стане. Права беше.
— Аз не съм Ана, Феръл, нали? Погледни ме. Слушай ме внимателно. Сестра ти е мъртва.
— Ама как се спусна да вземеш онзи пистолет преди малко?! — каза той. — Беше впечатляващо. Беше нещо, което Ана би направила. — Матюс почувства, че погледът му я скова. — Беше грешка, но беше забавно.
— Как мислиш, че се чувствам при гледката на този нож? Как щеше да се чувства Ана? Смяташ, че имам желание да те опозная, когато държиш този нож, когато ме заплашваш с него?
— Ти каза, че вече ме познаваш — напомни й Уокър.
Не искаше да мисли за него, че е умен, не искаше той да съсредоточава вниманието си върху опита й да избяга, затова реши да го предизвика отново, опитвайки се да го извади от равновесие.
— Не намери онази анцугова блуза, нали, Феръл? Пропуснах това, нали?
— Не знам за какво говориш. — Но бе повече от сигурно, че знаеше.