Пленниците, които водят преговори, никога не подтикват похитителя си към прибързани решения. Очевидното търпение на Уокър беше за нея като благословия. Той можеше и да познава тунелите под града, но тя познаваше тунелите на човешкото съзнание.
Погълната отново от пълен мрак, Матюс се приготви да прехвърли парчето стъкло в дясната си ръка.
— Как се зароди… идеята да му се случи някаква злополука?
— Забрави.
— Такива идеи не се раждат от нищото. Те назряват с времето. Как стана: Той критикуваше ли те? Въпреки че те беше научил да бъдеш по-добър рибар? Нещо подобно?
— Нищо не знаеш.
— Но не сме ли тук именно заради това?
— Тук сме, защото искам да бъдеш тук — отвърна Уокър. — Тук сме, защото аз ти помогнах и исках да ти покажа…
Тя го прекъсна:
— Не, искаше да ме изпиташ.
— И ти се провали.
— Тук съм, защото те разбирам, Феръл. — Психоложката намести стъклото в дясната си ръка. — Премисли отново мотивите си, защото аз съм тук именно заради това. Това беше твое решение, не мое, и ти трябва да го разбереш.
Дафни позволи на последвалата тишина да ги погълне, сякаш се ослушваше за животни в гората.
— Заради Мери-Ан ли? — попита шепнешком тя. — Заради нещо, което е причинил на Мери-Ан?
Фенерът светна отново. Уокър се отдалечи от нея и Матюс съжали, че не беше нанесла удара си, когато бе имала шанс.
— Нещо, което си видял, че й прави. Нещо, което си чул, че й прави. Какво? В корабчето, откъдето не си можел да избягаш? Откъдето тя не е можела да избяга?
Никакво гневно негодувание, никакви викове на протест. Феръл се обърна и я изгледа тъжно в мъждивата жълта светлина, и тя разбра, че бе познала.
— Да вървим — каза той, като махна с ръка.
— Накъде? — След като го пореже, фенерчето щеше да й е нужно. Ако го изгубеше в калта… без светлина щеше да се изгуби тук долу и да се блъска вечно в калните стени и изгнилите греди.
— Това, което чувстваш, Феръл… не е нещо, от което можеш да избягаш през няколко тунела. Ако ме нараниш, само ще направиш нещата още по-лоши.
— Ти ме предаде — каза младежът, но прекалено спокойно, прекалено тъжно. — И двете ме предадохте.
— Искаш да говориш за нас двете? Отговори ми тогава: как щеше да се почувства Мери-Ан, ако я беше поставил в същата ситуация? Да я влачиш в калта. И за какво? За да изиграеш някаква игра, която би трябвало да оправдае това, което си сторил с баща ви? Тя щеше ли да участва в играта, Феръл?
Те продължиха да се движат в същата посока, навели глави заради провисналите греди. Матюс предположи, че вървяха на север, обратно към сърцето на централната част на града. Приютът? Стаята, в която Вандърхорст беше окачил телата? Накъде?
— Ти си я спасил, нали?
— Млъквай!
— Спасил си я от него и този, когото имам предвид, не е Лени Нийл.
— Не знаеш нищо за това.
— Така ли? Той пиеше до самозабрава, нали? Критикуваше те как управляваш корабчето и ловиш риба, въпреки че именно неговата некомпетентност проваляше улова. Неговата, а не твоята. А после Мери-Ан е пораснала, превърнала се е в красива млада жена и тримата сте излизали заедно с корабчето. И той се е възползвал от това, нали? Възползвал се е от нея. Както е бил пиян. А ти си бил от другата страна на преградата и си бил принуден да слушаш цялото това унизително нещо. И на следващата сутрин погледът й е бил мъртъв, а ти си бил обзет от гняв, какъвто никога преди не си изпитвал. Но той е бил едър, свадлив мъж и ти не си можел да му се противопоставиш. Дори когато си му предлагал нещо, той те е удрял по главата. И двамата сте били целите в синини. Ти и Мери-Ан, нали? Тези синини са били знаците му на уважение. Колко дълго продължи това, Феръл? Месеци? Години?
Психоложката млъкна, защото осъзна, че младежът бе спрял на няколко крачки зад нея с насочено към краката му фенерче и наведена пораженски глава. Беше отбелязала още едно попадение. Тя заложи на това и пристъпи към него, като внимаваше оръжието й да остане скрито.
— Някой е трябвало да направи нещо и да го спре. Ти просто си направил каквото е било необходимо. — Дафни се поколеба, защото бе навлязла в най-опасната територия. — Единствената причина това да те разкъсва отвътре, Феръл, единствената причина то да не ти дава покой, е, че ти си добър човек. Лошите хора не усещат нищо. Но ти си се чувствал зле заради това, което си извършил, въпреки че то й е помогнало, въпреки че ти си я спасил. — Настъпи тишина, нарушавана от постоянното капене на вода някъде напред в мрака. — А тя е проявила неблагодарност и в момента, в който си я спасил, те е изоставила.