Същия следобед се бе провела почетна възпоменателна служба в чест на заместник-шерифа Нейтан Прейър. Матюс и Ламоя не присъстваха на нея.
Тя разплиска леда около устата си, отпивайки голяма глътка от коктейла.
— Мога да изпия около пет такива.
— Е, това вече е приказка — рече сержантът.
— Да ме напиеш ли искаш, Джон?
— Това беше твоя идея, не моя. Освен това не може да се каже, че пиеш тук сама, в случай че не си го забелязала. — Той обмисли следващите си думи. — Виждал ли съм те някога пияна, Матюс? Не мисля. Виждаш ли? Ето още една твоя характерна черта: ти винаги запазваш пълен контрол — както над себе си, така и над всички около теб.
Психоложката гаврътна питието си на един дъх и си изстуди гърлото. Ламоя донесе каната на миксера и й наля още половин чаша. После напълни своята чак до ръба.
— Още, моля. — Когато сержантът не удовлетвори желанието й, тя посегна към каната със здравата си ръка, но Джон я хвана нежно за китката.
— Никакъв алкохол повече за теб. Не приемам никакви извинения.
— Извинения за какво? — попита Дафни, смутена от неговия отказ. За момент в стаята настъпи пълна тишина — ръмженето на фериботите в залива замлъкна; ручейчетата „Маргарита“ замръзнаха по миксера — единствените звуци, които чуваше психоложката, бяха постоянното потупване на опашката на Блу по един от столовете и високооктановото бумтене в ушите й.
Ламоя се пресегна, хвана я за ризата и я придърпа внимателно към себе си. Тя разпери здравата си ръка, за да запази равновесие, когато той допря устните си до нейните, оставяйки я без дъх, и затвори очи. Главата й се завъртя, а пръстите на краката й затанцуваха в обувките й. Усети, че цялата се стяга, сякаш бе хванала оголена жица, после мускулите й се размекнаха от непрекъснато увеличаващата се топлина, която се появи в гърдите й и се плъзна надолу по бедрата й. Джон зарови свободната си ръка в косите й и Матюс го целуна на свой ред.
Столът на сержанта едва не се прекатури.
Дафни искаше да се съблече гола. Искаше Ламоя да проникне в нея още сега, на кухненския плот.
Той прошепна:
— Никакви извинения за това.
— Правиш много коварна „Маргарита“.
— Практиката води до усъвършенстване.
— Във всички области. — Откъде й хрумна пък това? Тя добави: — Може да съм ръждясала малко.
— Не ми изглеждаш ръждясала. — Ръката му се беше вмъкнала под гърба на ризата й. Главата на психоложката пламна.
— Никакви извинения — промълви тя.
— Никакви.
Матюс прошепна:
— Слушай, Джон, или ще спрем дотук… или няма. — Прозвуча й глупаво в момента, в който го изрече.
— Каквото има да се случва, ще се случи — отвърна той, като продължаваше да я целува. — И това е най-добрата възможност, с която разполагаме. Никакви извинения, никакъв страх.
Тя каза:
— Кой би си помислил?
— Има много неща, които не знаеш за мен, Матюс.
— Сигурно. Какви са шансовете ми да ме наричаш с малкото ми име, Ромео?
— Никакви. — Сержантът разтвори ръце и я прегърна. Психоложката усети, че я завладява странна смесица от спокойствие и вълнение.
— Заведи ме в спалнята — прошепна тя в ухото му.
— Четеш ми мислите.
Дафни се изкикоти нервно.
Той я хвана за ръка.
Докато слизаше от стола си и се отпускаше в обятията му, тя попита тихо:
— Какво правим?
— Живеем. Какво лошо има в това?
70.
Стари приятели
Великата господарка седеше на същия ракитов трон, а в тъмните й очи имаше блясък, който почти се скри в гънките на плътта й, когато се усмихна на Болд. Супа топчета. Крехко говеждо с грахови шушулки. Пържен ориз с яйца и скариди.