— Дадено.
— Освен всички трегери тук горе, искам да проверите за отпечатъци перилата на всяка стълбищна площадка и от двете страни на чупката. — Той видя изненаданото изражение на оперативния работник и поясни: — Това са местата, за които хората се хващат. Просто го направете.
Лейтенантът даде знак на Ламоя и Матюс да се дръпнат настрани и тримата се уединиха за малко.
— Нещо друго? — попита ги Лу.
Сержантът погледна към хотелската стая на Дънкин. Японецът, който беше инсталирал лазера, му махна. Той му помаха в отговор, въпреки че се почувства глупаво. Оперативните работници никога нямаше да станат полицаи.
— Направила е туристическа обиколка — отвърна Ламоя. — Ходила е и по магазините.
— Някакви по-специални покупки? Бельо, бански, нещо, заради което да се е показала от някоя пробна частично разсъблечена или поне с по-малко дрехи, отколкото е носила на улицата?
— Не се сетих да я питам за това — призна засрамено сержантът. От две години насам Болд се занимаваше с чиновническа работа, но все още притежаваше по-добри инстинкти, от които и да е двама улични детективи, взети заедно.
— Смятате ли, че воайорът се е качил тук случайно?
— Въпрос за един милион долара.
— Някакви жокери? — попита лейтенантът.
Матюс поклати отрицателно глава. Ламоя отговори:
— Не случайно. Преднамерено. Но имам сериозни проблеми със следното: дори и да се навърта около туристическите забележителности, как, по дяволите, е узнал в коя стая е отседнала тя?
— Освен ако не действа по друг начин — предположи Болд.
Те бяха обсъдили основните точки в тази теория още в сградата на Обществена безопасност. За да го чуе как ще прозвучи, изречено на глас, сержантът каза:
— Той ги набелязва оттук — или от което и да е друго място, — после изчаква да напуснат хотела и знаейки как изглеждат, ги проследява. Поради някаква причина поне в два от случаите ги отвлича.
Психоложката рече:
— Времето и мястото — това са доводите ти. Нищо по-сложно от това, което пък ни разкрива възможността — в зависимост от причината, поради която си е тръгнал — нашата госпожа Дънкин току-що да е била включена в списъка му.
Ламоя се обърна към Болд:
— Утре тя напуска града. Ще отиде с такси направо до летището. Той няма да може да я проследи.
— За нейно щастие. И за наше нещастие — отбеляза лейтенантът.
— Все още можем да го заловим — продължи сержантът. — Ще сложим някое хубаво маце от нашите да се съблича пред прозорците.
— Чудя се кой ли ще е доброволецът, който ще ръководи тази операция — вметна Матюс.
Ламоя направи гримаса.
Болд не изглеждаше доволен.
— Проблемът е, че не става въпрос за определен хотел, нито за определена постройка. Хебрингър и Рандолф са живели в Сиатъл. Но на десет пресечки една от друга. Не можеш да поставиш примамка във всяка къща и във всеки хотел в града.
Бяха обсъждали този вариант достатъчно пъти в стаята за съвещания. Седмици наред, дори месеци. Лейтенантът се чувстваше зле, защото върху него оказваха натиск пресата, шефовете му, семействата на изчезналите жени и дори собствената му съпруга.
— В такъв случай това, че Хебрингър е била наблюдавана от воайор, може да е просто едно шибано съвпадение — каза сержантът, имайки предвид информацията, с която разполагаха за изчезналата жена, — на което обръщаме ненужно голямо внимание. Може би то ни е водило за носа към задънена улица. И тази вечер аз попаднах в нея.
— А може би не, Джон — намеси се психоложката. — Не трябва да пренебрегваме съвпаденията — обърна се тя към Болд. — Воайорът не е бил тук случайно.
— Продължавайте да търсите — каза им лейтенантът. После посочи оградената с полицейска лента зона. — Накарайте я да „проговори“, а? — И добави с ръмжене: — Едно признание ще ни свърши чудесна работа.
9.
Стая с изглед
Док Диксън — едър като мечок мъж с полускрити от тежките клепачи очи и широко лице — махна на Матюс, за да привлече вниманието й, а после й посочи своята служителка, която седеше зад плъзгащия се стъклен прозорец на рецепцията, гледаща към чакалнята на съдебния лекар. Неговият сигнал означаваше, че Лангфорд „Лени“ Нийл — вероятният приятел на тяхната госпожица Хикс — е пристигнал току-що и очаква да го приемат.