— Това… е… пълна глупост — процеди Лени Нийл през стиснатите си зъби.
Очите на Уокър не спираха да шарят.
Матюс направи още една крачка към него. Сега ги деляха четири метра.
— Заблуждавате се, ако си мислите, че правите услуга на Мери-Ан, Феръл. Смятате ли, че хладнокръвното убийство на един човек ще й помогне? Как? Смятате ли, че то ще помогне по някакъв начин на собственото ви положение? Така ще си навлечете големи неприятности. — Тя кимна към Ламоя. Искаше да раздвои вниманието на Уокър. — Джон! Това ще ти причини ли неприятности?
— На мен? През цялата следваща седмица ще трябва да пиша доклади, ако това момче направи погрешния избор. Със сигурност няма да ми направи услуга.
— Така е — съгласи се психоложката. Тя протегна длан към Уокър. — Само ми дайте този нож и инцидентът е приключен. Чувате ли, Феръл? Приключен. Остава само думата на господин Нийл срещу вашата. Сержантът и аз, хората в тази стая: никой нищо не е видял. Един скърбящ брат е изпуснал малко нервите си. Голяма работа.
— Кой е грешният избор? — обади се Ламоя.
— Той й причини това! — каза със суров глас младежът.
— Глупости — изпъшка Нийл.
— Не знаем какво се е случило — намеси се Матюс. — Това все още е решаващото. Ако сте прав, значи сте прав. Но това е рисковано предположение от ваша страна. А какво ще стане, ако грешите, Феръл? Какво? Какво ще стане, ако днес тук убиете един невинен човек? Убиецът на Мери-Ан — на свобода, а вие в затвора, зад решетките, където не можете да направите нищо, за да ни помогнете. Ние се нуждаем от помощта ви, Феръл. Вие сте единственият й жив роднина — това е ужасно важно за нашето разследване.
Вместо да й подаде ножа, Уокър се напрегна.
От далечния край на стаята проехтя гръмовен мъжки глас:
— Оставете ножа, млади човече! — Док Диксън, звучащ като самия Господ. Зад психоложката, от дясната й страна.
Феръл погледна в тази посока, като увеличи натиска върху гърлото на Нийл.
Диксън каза:
— Не използвайте нож като оръжие в подземието на една болница. — Това прозвуча много убедително. — На етажите над главите ни има неколкостотин дипломирани лекари. Има спешни отделения. Хирургически кабинети. Аз самият съм лекар. Неколцина от асистентите ми в тази стая също са лекари. Ние няма да го оставим да умре. Каквото и да опитате, ние ще го спасим. В момента, в който се опитате да направите нещо, сержант Ламоя, дето стои ей там, ще ви застреля или ще ви изпотроши кокалите. Помислете и върху още нещо: никой от тук присъстващите няма да се втурне да ви помага, повярвайте ми.
Сега Ламоя се намираше може би на десет крачки зад Матюс.
— Това е еднопосочен път — обади се той, — не тръгвай по него.
Психоложката каза:
— За целта има съдебен процес. Процес, който върши работа, Феръл. Но ножовете не вършат. Повярвайте ми.
— Ножовете цапат — намеси се Диксън. — Изцапайте ми килима и ще ви пребия собственоръчно.
Лекарят се раздвижи за първи път и приближаващата му фигура се уголеми още повече в периферното зрение на Матюс, напомняйки й на кобра. През всичките тези години тя някак си беше пропуснала да забележи страховитата външност на Диксън. Внезапно осъзна много по-ясно на какво се дължеше привличането между доктора и Болд — и двамата бяха от един дол дренки.
Бледите очи на Феръл шареха между Диксън и психоложката.
— Спри на място — предупреди го младежът.
Дафни направи една крачка и каза:
— Дайте ми ножа и всичко ще приключи. Това е единственият начин то да приключи. Поставете Мери-Ан в тази стая, Феръл. А нас останалите ни махнете оттук. Останете само вие, господин Нийл и Мери-Ан. Поставете Мери-Ан точно тук, където съм в момента — можете да го направите, знам, че можете, — и тогава се запитайте какво би ви казала тя. Как би реагирала на заплахата ви към господин Нийл? Какво би ви помолила да направите? — Психоложката направи още една крачка към него. Два метра. — Не слушайте мен, не слушайте доктор Диксън, просто послушайте нея, Мери-Ан.
Уокър се втренчи в нея.
— Пуснете ножа, Феръл.
За нейна изненада младежът го пусна.
Ламоя се втурна към него, сграбчи го и го събори на пода с помощта на Диксън.
Лени Нийл се наведе над Феръл:
— Непотребно лайно.
Дафни вдигна ножа от килима. Той беше по-тежък, по-солиден, отколкото бе предполагала.
Сержантът сложи по устав белезници на Уокър, но после се зачуди на глас дали трябва да го арестуват и Матюс предложи на Нийл да реши дали иска да подаде жалба срещу него, или не. Един смазан от скръб брат, изправен пред възможността да види тялото на убитата си сестра. Колко сурова щеше да бъде съдебната система към Уокър?