— Говореше — продължи той. — Отначало се зачудих кой, по дяволите, бе там с нея. После видях, че безжичният телефон липсваше. Тя беше отвън на противопожарната стълба и говореше с някого по проклетия телефон. Може би това, което ме е събудило, е бил именно звънът на телефона. Дори си спомням колко беше часът. — Отстрани трябваше да изглежда, че Лени наистина е започнал да си припомня случилото се през онази вечер, но когато продължи с разказа си, Матюс разбра, че си съчиняваше. — Всичките двойки примигваха срещу мен. Два и двадесет и две. Часовникът до телефона от нейната страна на леглото. Спомням си това. Две, две, две. Примигваха. И когато погледнах през прозореца, тя беше там и говореше по проклетия телефон.
— В два и двадесет и две сутринта.
— Трябва да поговорите с онзи неин брат. Непрекъснато я молеше за пари и й досаждаше. Отвратително хлапе, обвиняващо я за всичко лошо, което му се е случило. Вероятно той е бил на телефона. Вероятно той й е причинил това.
— Какво по-точно си мислите, че се е случило с Мери-Ан? — попита Ламоя.
— Откъде да знам? Нещо ужасно, като се има предвид начинът, по който изглеждаше. Сякаш е била удавена или нещо подобно. Прав ли съм?
— Как по-точно беше облечена тогава Мери-Ан? Там, на вашата противопожарна стълба.
— Нали ви казах! Беше почти гола.
— Едно описание на дрехите й би било полезно за разследването.
— Е, със сигурност не би излязла навън отново по гол задник. Не и след последния път. Щях да я хвана пак и…
Той млъкна.
Ламоя и Матюс се спогледаха, защото за първи път бяха видели истинското лице на Лангфорд Нийл. Следователите живееха за такива моменти.
Сержантът допълни:
— Щяхте да я шамаросате и да й покажете кой командва.
— Не съм казал такова нещо.
— Шамаросахте ли я онази нощ, Лени? Ударихте ли я по главата, съборихте ли я от противопожарната стълба? Тя е кървяла, нали? Тя е кървяла и вие не сте знаели какво да направите.
— Това са пълни глупости. Видях, че е там отвън и пак заспах. Край на историята. Трябва да е била облечена в копринени бикини, тип „прашка“. Бяла копринена „прашка“. Винаги носеше такива бикини.
— Бели бикини, тип „прашка“ — повтори Матюс. — А нагоре? Фланелка? Блуза? Халат?
— Една от онези ками… не знам си какви неща.
— Камизола.
— С две издутини точно където трябва. Хубави и стегнати.
Матюс се сви пред неговата безочливост.
— Камизола и бельо, тип прашка. Никакво горнище от анцуг, никакъв халат?
— Тя е с гореща кръв, казвам ви. Винаги излизаше там почти без дрехи. За да изпуши една цигара. Анцуково горнище — откъде, по дяволите, да знам? Дали притежаваше такава? Да. Но онази нощ беше необичайна. По-топла от другите. Можете да проверите това, нали?
— Ще проверим всяко ваше изявление, Лени — каза Ламоя. — Всяка ваша дума.
Нийл се смути за момент, но после си възвърна самоувереността и повтори, че е видял за последно Мери-Ан на противопожарната стълба.
— Когато се събудих на сутринта, нея я нямаше. Но това не беше нещо необичайно. Тя си лягаше по-късно от мен и ставаше по-рано. Вероятно бе отишла направо в кафенето, „Най-доброто в Сиатъл“, на няколко пресечки от квартирата. Трябва да проверите. Нали така? Те отварят в шест и тя винаги е един от първите им клиенти.
— Значи дрехите й ги е нямало — заключи Ламоя. — Когато сте се събудили на сутринта, останалите й дрехи — каквото там още е носела — са липсвали?
— Какви дрехи? Откъде, по дяволите, да знам? — Видимо изнервен, Нийл раздруса ръце пред себе си, сякаш бяха изтръпнали. — Тя беше облечена с тях в леглото, само това мога да ви кажа.
Сержантът прегледа записките си.
— Преди малко казахте, че сте заспали, след като сте правили секс с госпожица Уокър. Че сте заспали след секса. А сега твърдите, че е била в леглото с пликчета? Можете ли да бъдете по-точен?
— Носеше ги в леглото, преди да й ги сваля. — Той добави: — А това направих след спортните новини, за да бъда по-точен.
— А някакви нейни дрехи останаха ли в апартамента ви, след като тя е излязла онази сутрин?
— Тя е човекът, който разтребва, не аз.
Ламоя попита раздразнено:
— Значи казвате, че онази сутрин е почистила дома ви, преди да отиде на кафе?
— Слушайте, в апартамента ми имаше нейни дрехи, окей? Откъде, по дяволите, да знам кои са били там и кои не? Тя живееше при мен, не забравяйте това. Така ли е? Дрехи? Какви? Тези на пода или останалите? Как, по дяволите, бих могъл да знам?