— Как се е озовала във водата? — повтори Нийл, сякаш внезапно беше преминал на тяхна страна. — Казвам ви, видях я отвън на противопожарната стълба. Чух я да говори по телефона.
Вече не изглеждаше толкова самоуверен. Ако някаква част от разказа му трябваше да бъде преразгледана, то това беше моментът с Мери-Ан на противопожарната стълба. Матюс направи нов опит:
— А какво ще кажете за това? Може би тя все още е била пияна, когато е излязла на противопожарната стълба. Може би грешите за времето. Може би тя е била пияна, уморена и все още не се е била съвзела от секса, а цигарата, която е изпушила, я е замаяла допълнително и тя е паднала от стълбата.
— Напълно възможно — обади се Ламоя.
— Не беше така — възрази Нийл.
— Тя се опитва да ви помогне — каза му сержантът.
— Мери-Ан пада от противопожарната стълба и повече не се появява, и вие, господин Нийл, разбирате, че предвид вашето минало, това няма да изглежда добре. Никак дори. Полуголата ви приятелка, пълна с вашата сперма, в подножието на противопожарната ви стълба. Как ще обясните това?
— Едно падане от противопожарната стълба би обяснило състоянието на тялото. Добро предположение, лейтенант.
— Не беше така — повтори Нийл.
— Но какво ще си помислят съдебните заседатели? Въпросът, който трябва да си зададете, е как ще изглежда това на заседателите. Защото да ви кажа — на мен ми изглежда доста убедително.
— И на мен — съгласи се Ламоя.
Сега лицето на Лени беше плувнало в пот, а очите му шареха между двамата следователи.
Матюс се наведе над заподозряния, така че да може да долови аромата й, без да може да се отдръпне от нея.
— Но за ваше съжаление истината винаги побеждава. Знаете ли какво мисля? Мисля, че сте ударили Мери-Ан. Мисля, че сте й се ядосали и сте я ударили, и нещата са се развили зле за вас. Решили сте, че е припаднала както друг път, но тя така и не се е свестила. По някое време през нощта или на сутринта сте открили, че е мъртва. Вие сте я убили. И после какво? Може би по някаква причина това ви е възбудило. Може би вие сте такъв човек. Може би сте правили разни работи с нея след смъртта й. — Тя понижи глас. Вече се чувстваше в свои води. — Няма нищо, което да се сравни с вашия гняв, нали? Той ви напуска. После се връща, нали? Обзема ви отново. И настъпва момент, който ви е непонятен. Сякаш яздите ракета, докато вашата възлюбена не омекне в ръцете ви. Нахвърляте се върху нея с юмруци, защото скандалите винаги завършват по този начин — нали? — вие двамата се сборвате върху леглото и всичко започва да става ужасно грозно, преди сексът да оправи нещата. Само че този път не е успял да ги оправи, така ли е? Този път тя не се е свестила.
— Коя, по дяволите, си ти? — попита той с ококорени очи.
— Аз съм вашият изход от тази бъркотия. По-точно ние — сержантът и аз. Искате да се измъкнете от това, нали, Лени?
Ламоя потри длани в панталоните си. Кавгата беше увиснала във въздуха като мирис на буря.
Матюс каза:
— Искам да не забравяте за лабораторните тестове: кога са се получили тези ужасни контузии, кога си е счупила костите — преди или след смъртта й. Какво? Смятахте, че още не знаем това? Седемнайсет счупени кости, Лени. Какво? Мислихте, че ще решим, че са в резултат от сблъсъка й с водата? И като стана дума за водата, тя кога е проникнала в белите й дробове? Преди или след смъртта? Трябва да се замислите как ще повлияе това на съдебните заседатели, защото тази среща, точно тук и точно сега, е добър шанс да си помогнете. Ние не си измисляме истории. Обработваме фактите и ги оставяме те да разкажат историята. И това е историята, на която вярват заседателите. Единствената история. Колкото повече изопачавате вашата история, толкова по-малки стават шансовете ви да сключите сделка с нас.
Матюс се изправи и се зае да приглажда гънките на дрехите си, сякаш, докато беше стояла близо до Нийл, беше прихванала от неговия разврат. Приятелят на покойната Мери-Ан остана съвършено спокоен, запазвайки надутото изражение, характерно за лицето му също като красотата, която не заслужаваше.
Двамата следователи бяха изчерпали въпросите си. Те се спогледаха и Ламоя съобщи на Нийл, че е свободен да си върви, като го помоли да не се отдалечава от дома си. И да не напуска града, без да е уведомил полицията.