— Може би в доклада е пропуснато нещо — предположи Болд.
— Всяка от процедурите щеше да излезе наяве при проверка на инвентара. В доклада за господин Чен няма нищо пропуснато. Провери, ако искаш.
— Ще проверя — съгласи се лейтенантът.
— Питай ги и за кислорода.
— Кислород?
— Майкъл е пропуснал и това. Прочел е доклада за инцидента, после доклада на ЕСМП и е видял каквото е очаквал да види. Пропуснал е и повишеното ниво на кислород във венозната кръв. При нормални обстоятелства това ниво е седемдесет и седем процента. Нивото на кислорода във вените на господин Чен беше осемдесет и осем.
— Бил е в добра форма. Лекоатлет?
— Ами. Допълнителен кислород е единственото обяснение за такова ниво.
— Въртим се в кръг. Значи ми казваш, че това се дължи на ЕСМП. Те са направили опит да го съживят.
— Не, според техния доклад не са. Казвам ти, че не разполагаме с убедително доказателство за ненасилствена смърт. Напълно е възможно господин Чен да е бил хванат изотзад. Който и да го е направил, е бил доста силен. Чен се е съпротивлявал и това е предизвикало хематома около устните му. Нападателят му е съумял да го повали на земята. Чен е получил удар с тъп предмет. Изпаднал е в безсъзнание и е бил на границата на удавянето, но, не ме питай как, въздухът около него е бил пълен с кислород. Ще проверя дали някой не е заварявал там долу. Оксиацетилен. Нещо, което да обясни наличието на кислород.
— Обяснява го немарливият доклад на ЕСМП.
— Тези хора са ни колеги. Не искам да ги клеветя.
— Помогни ми да го проумея, Дикси. Чакат ме два случая с изчезнали жени.
— Заради заобикалящата ги вода от спукания водопровод лекарите от екипа са го извадили от дупката колкото е възможно по-бързо, а по-късно, когато е дошло време за доклада, са потулили този факт, защото са разбрали, че мъжът е умрял под грижите им. Може би грижите им са били неподходящи. Можем само да гадаем.
Болд не беше уверен, че тази информация му е от полза. Не искаше да съди един екип за спешна медицинска помощ.
— Един пожарникар би разполагал с допълнителен кислород — предложи съдебният лекар. — Кой отговаря за такива пропадания на шосето?
— Чен е бил убит от пожарникар? — каза невярващо лейтенантът.
— Знам, че звучи безсмислено.
— Не и ако е бил някой, който не е искал да бъде открит.
— Тогава защо е употребил кислород? — попита Диксън, объркан не по-малко от Болд.
— Точно това трябва да разберем.
— Ние?
— По-добре напиши това в доклада, Дикси. Може да се наложи да притисна този ЕСМП.
12.
Подаръкът
— Лейтенант, имаме пратка за вас на входа към Трето авеню.
Матюс, която не очакваше никакви пратки, каза:
— Ще бъдеш ли така добър да се разпишеш за нея и да ми я изпратиш горе, Пийт?
— Вече не мога да правя така, лейтенант, съжалявам. Нов правилник.
И тя беше чела тази наредба. „Колко досадно.“
— Тогава поне се разпиши за нея. Аз ще сляза да я взема.
— Човекът казва, че няма да даде пакета на никой, освен на вас.
— Тогава ще трябва да почака.
— Той чака, лейтенант. Звъня ви за трети път.
Психоложката беше присъствала на заседание и не беше проверявала за съобщения. Нищо чудно Пийт да казваше истината.
— Питай го какво представлява и от кого е.
Въпросите се чуха в слушалката. После Пийт каза, че ще й даде да говори с доставчика.
— Здравейте, лейтенант.
Гласът й беше познат, но й отне известно време да го идентифицира.
— Господин Уокър?
— Казах ви, че мога да ви помогна.
Матюс усети хладни тръпки. Във въображението й изникна образът на семейното куче, оставящо мъртва катерица на стълбището пред входната врата.
— Вече обсъдихме въпроса.
— Вие трябваше да кажете тези неща. Разбирам това… Разбирам начина, по който стават нещата.
— Не съм убедена, че разбирате. Какво има в пакета, господин Уокър? — Тя се опита да налучка. Какво бе донесъл ученикът на обожавания си учител? — Някаква риба? Прясна риба?