— Същата.
Сержантът се представи, като назова чина си, и изчака да премине задължителната пауза, породена от шока. Телефоните не бяха най-подходящи за тази цел.
Пейджърът му изпиука и той го откачи бързо от колана си, като се чудеше дали Рехаб не е подлудил пак съседите. Кучето се беше привързало към Ламоя и разправяха, че когато сержантът бе на нощно дежурство, виело в продължение на часове. А по време на дневните му дежурства — не. Песът се нуждаеше от психиатър. Може би Матюс щеше да му помогне.
Телефонният номер, изписан на пейджъра, принадлежеше на съдебния лекар. Сигурно Диксън бе приключил с аутопсията на Мери-Ан Уокър.
— Да, сержант? — Колебливо. Предпазливо.
— Наскоро сте подали при нас жалба за воайорство. После сте се обадили отново и сте поискали да оттеглите оплакването си.
— Нямаше воайор. Бях сгрешила.
— И ние — продължи Ламоя, сякаш не го бяха прекъснали, — по-точно детектив Стеноловски, сме ви информирали, че веднъж подадено, оплакването не може да бъде оттеглено.
— Добре, но воайор нямаше.
— За мен не е добре, госпожице Облиц. Работя по един случай, свързан с преследване и воайорство. В момента тъкмо преглеждам един доклад за сходен случай. Първоначалното ви оплакване ме навежда на мисълта, че човекът, който ви е наблюдавал, е същият, когото търсим.
— Никой не ме е наблюдавал, сержант. Сгрешила съм.
— Ако ви изнудват, мога да ви помогна, госпожице Облиц.
— Няма такова нещо.
— Тогава какво има?
— Моля?
— Стеноловски казва, че първоначалното ви оплакване е било доста убедително. Видели сте този човек от хотелския ви прозорец. Това е важно за мен, госпожице Облиц. После сте се обадили, за да се отречете от думите си. Внезапно сте се отказали от жалбата си. Трябваше да се запитам: защото сте била уплашена? Била ли сте заплашвана? Изнудвана? Трябва да знам това.
— Не, не… просто се бях объркала.
— Окей, значи греша. Но все още се налага да разговарям с вас, госпожице Облиц. За първоначалното оплакване. Една жена преживя нещо ужасно — други две са изчезнали — и мисля, че може би вие ще успеете да ми помогнете да разнищя това. Смятам, че знаете какво е преживяла тази жена.
Дълга пауза. Ламоя чуваше как Тина дишаше в слушалката.
— Не сега. Не по телефона.
Сержантът изпита страхотното усещане, че е победил. Затвори очи, пое си дълбоко дъх и прекара пръстите на свободната си ръка през косата си.
— Окей. Благодаря ви. Тогава кога? Къде? — Той добави: — Намирате се в… района на залива. Страхувам се, че ще трябва да бъде по телефона.
— В понеделник ще идвам в града по работа. Ще бъда в „Дабъл Ю“.
— Кога ще можем да се срещнем?
Тя го помоли да изчака за минута.
— Свободна съм в четири часа. Между четири и пет. Това устройва ли ви?
— Четири часа. Добре.
— Каквото и да правите, само не се представяйте на рецепцията, става ли? Просто се обадете в стаята, моля ви.
— Дадено. — Ламоя затвори телефона с усмивка. Госпожица Тина Облиц беше негова. Просто още не го знаеше.
15.
Откривателският процес
— Бърни Лофгрин определи групата на кръвта по горнището на анцуга, което ти донесе твоят приятел — каза Ламоя на Матюс. — Тя съвпада с тази на Мери-Ан Уокър. В момента провеждат ДНК тест. А междувременно ние сме тук за малък разговор.
— А техническият екип? — попита тя. — Ние ще претърсваме апартамента му, така ли?
— Ако ни пусне вътре, ще направим обикновен оглед — отговори сержантът. — Но за нещо повече от това ще ни трябва съдебна заповед, а за да я издаде, Махони иска върху горнището да са открити един или повече отпечатъка, косми, които не принадлежат на Мери-Ан, чужда кръв, сперма… нещо, което да изиграе ролята на физическа улика за вината на Нийл.
— А лаборантите?
— Работят по въпроса. — Той добави: — Наречи ме безразсъден, но не ми се чака още двайсет и четири часа за това.
— А защо съм ти аз? — попита психоложката.