— Защото те харесвам, Матюс. Защо иначе?
Дафни усети, че си изчервява и се опита да го прикрие, като каза:
— Леле, Джон, направо ме накара да се разтреперя от треска.
— Това е идеята — отвърна той. — После ще се охладим с по едно питие.
— Не разчитай на това — каза тя, въпреки че предложението й се стори примамливо. „Ламоя? Кого будалкам?“
— Защото виждаш неща, които ние останалите не можем — заяви сержантът, отговаряйки на първоначалния й въпрос. — И защото някой трябва да го държи под око, докато проверявам колата му. — Той изчака Дафни да осмисли казаното. — Тя е седяла с лице към автомобила, който я е блъснал, не е стояла права, нито е бягала. Дикси може да го докаже. Ако не открием нищо на горнището, може би ще го открием в колата на Нийл. Работата е там, че нещо ще осигури билет на техническия екип за апартамента на Нийл и аз ще го получа, независимо по какъв начин.
Той я възнагради с една от високоволтовите си усмивки и с помощта на кредитна карта отвори бравата на входната врата на сградата, в която се намираше апартаментът на заподозряния.
Тъмното стълбище смърдеше ужасно на бира и вино, на тютюн и на други неща в различна степен на органичен разпад, за които не й се искаше да мисли — уличен секс и инжектиране на наркотици, всичко това примесено с мириса на морето. Освен това се долавяше слаба воня, която Матюс реши, че се дължи на отровени мишки или водни плъхове, погребани в стените в различен стадий на разложение.
— Дали да не се обадим за подкрепление? — попита тя, като се насили да шепти.
— Всичко е наред — отвърна Ламоя, докато се изкачваше, вземайки по две стълби наведнъж, и бръкна във вътрешния джоб на якето си, за да извади пистолета си в мига, в който се озова на стълбищната площадка.
На нея не й се струваше „наред“ и почти го каза.
— Не трябваше да идваш — рече той.
— Тогава защо ме помоли да дойда с теб? По дяволите, Джон, в момента дори не съм на работа.
— Защото знаех, че ще се подразниш, ако не го бях направил. — Това я ядоса — не коментарът, а фактът, че сержантът не беше зачел правата й. — Помолих те, защото знаех, че тази вечер нямаш по-добра алтернатива и мислех, че ще се зарадваш да видиш как ще натрия носа на този тип.
— Да видя как ти ще му натриеш носа? — повтори Дафни. — А аз какво съм, твоя публика?
— Нямах това предвид и ти го знаеш.
— А какво имаше предвид? — прошепна тя. Двамата стояха пред апартамента, чийто номер Ламоя бе записал на ивица хартия. Сега вече психоложката бе наистина ядосана. А фактът, че го беше показала, я вбесяваше още повече.
Той я погледна в очите и прошепна в отговор:
— Харесвам компанията ти, Матюс. Ти си умна и находчива и както вече казах, виждаш разни работи в лайна като Нийл, които ние останалите пропускаме. В случай като този… може да открием улика, а може и да не открием. И ако не открием, за улика може да ни послужи поведението на този тип. Неговите реакции. Прав ли съм? И кой би се справил по-добре от теб със задачата да седне на свидетелската скамейка и да омагьоса за отрицателно време съдебните заседатели, така че да приемат набор от косвени доказателства, уличаващи Нийл като човек, способен на всичко, включително и на лъжи.
Ламоя посегна със свита в юмрук ръка и потропа с кокалчетата на пръстите си по вратата. Направи й знак да се отдръпне и вдигна пистолета пред себе си, готов за стрелба.
Тя разбра, че оръжието не бе нищо друго, освен поза от страна на колегата й — влизайки по този начин, той искаше да уплаши Нийл, да установи степен на несигурност, която да определи тона на разпита, който щеше да последва. Матюс се възхити на неговия вътрешен инстинкт; понякога се чудеше кой от двамата разбираше по-добре човешкото поведение.
— Кой е? — попита Лени през вратата.
— Сержант Ламоя и лейтенант Матюс, господин Нийл.
Мъжът отвори вратата на апартамента без нежеланието и колебанието, които психоложката очакваше от един виновен човек, и това й направи впечатление. Тази прекалена самоувереност можеше сама по себе си да е свидетелство за отмирането на рядката порода „заподозрян“.
Вратата водеше към стая, обзаведена с голям износен диван, застлан с грозна зелена памучна покривка, приличаща повече на кувертюра за легло, дървен стол, обърнат към дивана, и масичка за кафе със силно надраскан фурнир, очевидно използвана като облегалка за крака. На една очукана алуминиева маса за игра на карти, част от оборудването на каравана „Еърстрийм“, имаше две празни бутилки от бира, както и солница и пиперница от тези, които се носеха на пикник. Масата беше сложена пред голям прозорец, чиито две крила се отваряха чрез плъзгане нагоре. Черчевето и первазът му бяха нашарени с няколко пласта нескопосано нанесена боя, а през него се виждаше черната желязна противопожарна стълба и се откриваше неочаквано внушителна гледка към Лейк Юниън. Кухнята за ерген беше чиста и подредена и това изненада Матюс. Тя бе очаквала Нийл да е лош домакин. Един повърхностен оглед на малката спалня разкри телевизора, за който им бе споменал при предишния разпит, и втори прозорец, гледащ към противопожарната стълба, който също бе присъствал в по-ранните му показания. Явно тези показания бяха верни, поне що се отнася до описанието на мястото.