— Това не ме кара да се чувствам добре.
— Миналото на един човек е нещо, от което не може да се избяга, Лени. Помислете върху това. Имаме черно на бяло, че обичате да шамаросвате жените си.
— Това е неприемливо.
— Значи сега сте адвокат. Какво стана с пътуващия агент за интернет услуги?
Коментарът на Ламоя накара Нийл да погледне отново към него и Матюс видя една конфликтна личност, която полагаше усилия да се въздържи. Лени искаше да излее част от насъбралия се гняв, който изпитваше, но бе достатъчно умен, за да осъзнае, че това нямаше да е в негова полза.
Сержантът каза:
— Да се върнем на местонахождението на тази карола.
— Паркирана е зад блока.
— Скоро била ли е на ремонт?
— Не.
— А на автомивка?
— О, да, прекарах дълго време в автомивката заедно с майките на футболистите в техните микробуси. Виждам, че този път ме хванахте. Прочетете ми правата високо и ясно.
— Трябва ми недвусмислен отговор на този въпрос, Лангфорд. Почиствали ли сте си колата през последните шест дни или не сте?
Прямотата на зададения от Ламоя въпрос отрезви Нийл. Той изправи гръб — ученикът, хванат да драска по чина си, — внезапно осъзнал сериозността на този разпит.
— Какво общо има това?
— Просто ми отговорете.
— Не съм. Какво? Смятате, че след като съм я убил, съм я закарал до Болард Бридж и съм я хвърлил във водата? Искате да претърсите колата? Познах ли?
Мери-Ан беше хвърлена от моста Орора Бридж. Матюс отбеляза наум тази грешка.
— Стига да нямате нищо против — сержантът размени поглед с Дафни, — да, претърсването й може да ни помогне да изясним много по-бързо случая.
— Претърсете я.
Матюс и Ламоя се спогледаха отново. Детективът каза:
— Лейтенантът ще остане тук, докато аз сляза долу да я огледам.
Идеята очевидно не допадна на Нийл. Той се зачуди дали да не възрази, но в крайна сметка им посочи една кука до входната врата, на която висеше връзка ключове.
— Няма да влизам в автомобила — успокои го сержантът, — няма дори да го докосвам. Само ще го огледам отвън.
— Защото не разполагате със съдебна заповед. Да не би да ме обвинявате в нещо?
— Защо, трябва ли?
— Мамка му, не! Просто се интересувам какво става тук.
— Става това — отговори му бавно Ламоя, — че аз ще изляза навън да огледам колата ви, а междувременно лейтенант Матюс ще ви зададе няколко въпроса. — Той добави: — Някакъв проблем ли има?
— Не… никакъв — отвърна неохотно Лени.
Сержантът излезе от апартамента и Дафни се премести на стола пред зеления диван, с лице към Нийл. Поведението на заподозряния се промени видимо, което не я изненада особено. Свикнал да контролира жените, Нийл вярваше, че може да вземе надмощие и над нея. Тя осъзна, че мъжът, който я бе наблюдавал в закрития паркинг, може да е бил Лени. Може да е бил всеки, ако онези хлапета я бяха излъгали за униформата с цвят каки.
— Кога возихте за последен път Мери-Ан в колата си, господин Нийл?
— Защо са всичките тези въпроси за колата? Защо не ме оставите на мира? Не съм сторил нищо на Мери-Ан.
— Като казвате, че не сте й сторили нищо, какво по-точно имате предвид? Че не сте упражнили никакво насилие върху нея, така ли? Защото ние знаем, че сте имали сексуални отношения с Мери-Ан, това вече ни го казахте. Съжителствали сте в този апартамент — напомни му тя. — И доколкото подразбрахме от думите ви, сте се карали. Трябва да ви предупредя, господин Нийл, че вземаме отговорите ви на сериозно. Те са записани и ние предполагаме, че се стараете всячески да помогнете на разследването ни. Да не би сега да ми кажете, че никога не сте удряли Мери-Ан, никога не сте я заплашвали, никога не сте злоупотребявали с нея по един или друг начин — защото, като направите необосновано изявление като това, което току-що направихте, ме принуждавате да преразгледам всичките ви останали отговори.
— Не съм я убил — каза той, макар че звучеше далеч по-неубедително и Матюс се зае да запише в бележника си последната минута от разговора им. Докато психоложката пишеше, Нийл продължи: — Тя се возеше непрекъснато в колата. Окей? Може би не всеки ден, но непрекъснато.
— Удряли ли сте я някога, докато е била в колата?
— Не казвам, че някога съм я удрял.
— Необходимо ли е да ви повтарям въпроса си? — Дафни си даде сметка, че е заинтригувана от способността му да се съсредоточава върху въпросите й и да открива някои от клопките, които се опитваше да му постави. Предположи, че Нийл е привикнал на подобни разпити. Колегите й от „Специални посегателства“ не отбелязваха колко пъти даден човек е бил довеждан за разпит — но ако го правеха, психоложката не се съмняваше, че якето на Нийл щеше да е изпъстрено с такива разпити.