Выбрать главу

— Звучиш… не знам… малко отнесено.

— Нищо ми няма. — Дафни искаше сержантът да продължи да говори, да чува гласа му.

— Сигурна ли си? Мога да взема видеокасета или нещо подобно. При Дени има страхотни филми, които се дават за двайсет и четири часа. Да ти се намират пуканки?

Джон й предлагаше приятелство? Може би тя бе тази, която вземаше наркотици.

— Това не беше светско обаждане.

— Но ние можем да го направим такова.

— Не, благодаря — каза психоложката, макар и изненадващо неохотно. Предложението изобщо не звучеше лошо. — Прав си за режима ми на сън. Може би някой друг път? — Почувства се трогната от вниманието, което й обръщаше обикновено себичният Ламоя. Скрити мотиви? Колко силно я беше пожелал по време на хотелския разпит?

— Както кажеш.

— Благодаря, Джон. — Тя усети, че трябва да затвори телефона, но не й се искаше да го прави. По линията се възцари напрегната тишина.

— Е, ще приключваме ли, или можеш да ми отделиш още една минута? — обади се пробно сержантът.

Звукът на гласа му й хареса.

— Ще ти отделя минута — отвърна небрежно Матюс, като се опитваше да звучи равнодушно и се чудеше дали го постига.

Той каза:

— Една бизнес дама на име Облиц. Онази, дето е подала оплакване и после се е помъчила да го оттегли, оставих ти съобщение за нея.

— Та кой оттегля оплакване!?

— Да, знам. Опитах се да й го обясня. Преди мен се е опитала Стеноловски. Помислих си, че може би ти ще можеш да ми кажеш защо една жена ще съобщи за воайор, а после ще се отметне от думите си.

— Фасулска работа — имала е гостенин.

— Или я изнудват.

— Възможно е, но по-скоро любовникът й я притиска да оттегли оплакването или и двамата го искат.

— Така ли? Е, ще разберем в понеделник в четири часа. „Дабъл Ю“, новият хотел срещу „Олимпик“. — Той добави саркастично: — Отдели ми време в заетия си график.

— Браво на нея.

— Благодарение на Облиц ще постигнем голям напредък с Хебрингър и Рандолф. Двамата с теб. Усещам го. Как мислиш, каква ще е реакцията на Хил? — Шейла Хил, техният капитан и пряк началник на Болд, беше бивша любовница на Ламоя — факт, който се предполагаше, че Матюс не знае. Но между нея и Болд не съществуваха много тайни. Те самите някога бяха любовници — нещо, което би трябвало никой да не знае, и никой не знаеше.

— Никой няма да повярва. — Тя и Джон имаха славата на хора, които забъркват големи каши.

— Да вървят на майната си, ако не носят на майтап.

Гласът му прогони опасенията й. Прииска й се да му благодари за това, но си замълча.

Той попита:

— Сигурна ли си, че си добре? Предложението за видеокасетата все още е в сила.

Един Ламоя, който Дафни не познаваше и на когото не можеше да се довери безрезервно. Всички жени в управлението ли беше имал освен нея? Беше ли го подтикнал към това някой в служебната съблекалня, като го беше предизвикал да започне да я ухажва, защото тя твърдо отказваше да излиза с колеги? (Матюс не включваше в тази категория Болд и никога нямаше да го включи.) Беше почти един часът сутринта, а сержантът се държеше така, сякаш беше ранна вечер. Нощните дежурства имаха такова въздействие върху хората.

— Ще ти помогна с разпита — съгласи се тя.

— Е, това е едно начало.

Когато затвори телефона, психоложката беше забравила почти напълно следите от ботуши.

17.

Лика-прилика

Построеното на различни нива фоайе на хотел „Дабъл Ю“ се отличаваше с двойно стълбище, чиито две крила обграждаха малка площадка с ваза с цветя и водеха до черния лакиран плот на рецепцията, където млади хора в черни дрехи и с радиослушалки на главата посрещаха гостите с усмивка и умерено приветлив тон. Халогенните лампи бяха поставени толкова ниско, та се създаваше впечатлението, че администраторите изникваха от мъгла. От разположени на тавана говорители бумтеше хип-хоп.

Несъмнено територия на Ламоя. Той беше научил наизуст подходящите саркастични и цинични реплики.

— Мараба, готин — каза той на администратора, като показа значката си, за да не му задават излишни въпроси. — Първи април е утре. Това нещо е истинско. — Младежът с влажна на вид коса и сребърна обица на лявото ухо го изгледа с безизразно изражение. Искаше да накара сержанта да си мисли, че постоянно вижда такива значки. Но в действителност не беше така.