— Бих искала да разгледам случая отначало заедно с Лу.
— Той не се интересува от него.
— Мисля, че ще се заинтересува.
— Я ми разясни — рече Ламоя, — ако не приятелят, тогава кой, братът? — Не й позволи да отговори, а продължи: — Ти си тази, която каза, че братът не ти е дал сигналите, които си очаквала. Ти си човекът, който твърди, че Нийл има мотив, възможност и склонност към насилие. Прости ми, ако навлизам в твоята област — областта на психологията, — но ние видяхме братът да избухва и да изпуска парата си — момчето се нахвърли върху Нийл с нож. Ножът е оръжие на страстта. Когато един брат убие сестра си, това е престъпление от страст; тогава защо не я е заколил, ако си е изпуснал нервите? Защо ще я хвърля от противопожарната стълба на Лени Нийл, ще я прегазва с колата на Лени Нийл и ще оставя блузата й зад казана за боклук на Лени Нийл? Този вид планиране връзва ли се с това, което знаем за личността на Феръл Уокър?
— Не съм против идеята за Нийл — каза спокойно тя, решена въпреки всичко да изложи мнението си. — Просто бих искала да видя правилния доклад, правилното подреждане на нещата. Това е прибързано.
— Това е обвинение. Постъпваме правилно. Довери ми се.
Те се разминаха с няколко млади адвокати, които бяха държавни служители. Ламоя хвана Матюс за лакътя и я отведе до стената.
— Не прави това, окей? Не мъти водата. Искаш да промениш психологическата си преценка? Добре. Премисли я и я напиши. Двамата с теб сме на прав път с Облиц. Тя и Хебрингър си приличат. Усещам го. — Той се наведе към нея, толкова близо, че лицето му се размаза пред очите й. — Сложил съм хора да наблюдават строежите и други, които да патрулират около туристическите забележителности. Проверяваме миналото на всички хотелски служители, от техническия персонал до пиколата. Рано или късно някъде ще направим пробив. Болд е обсебен напълно от онова спукване на главния водопровод, при което загинал някакъв китаец, но аз предлагам да го изпреварим и да му връчим наградата и не искам да се занимавам точно сега с шибания Лени Нийл. Окей? Лайнарът е прегазил приятелката си. Натъпкал я е на задната си седалка и после я е хвърлил от моста Аврора. Техническият екип може да докаже по-голямата част от това. Защо да ми пука, че оперативните не намериха нищо в апартамента му? Няма нещо, което да ни навреди. Да не би някой от нас да е очаквал огнестрелно оръжие? Не и аз. Е, може би се надявах да открият малко кръв, но това е всичко. Лени е нашият човек — сержантът размаха кафяв хартиен плик — и аз разполагам с авторитетния доклад на Отдела по океанография, от който излиза, че той е един лъжлив лайнар, щом твърди, че е видял приятелката си на противопожарната стълба в два и двадесет и две минути сутринта. Според доклада Мери-Ан се е удавила преди полунощ, в противен случай приливът е щял да я отнесе към шлюзовете. Установили са го с компютърни диаграми на прилива. Нийл е хванат в лъжа и това според мен го прави подходящия извършител.
Тази информация беше нова за Матюс. Нейното впечатление произлизаше от най-важното — от наблюдението на реакциите на Нийл по време на разпита му. Той не отговаряше на представата й за виновен човек и въпреки че тя знаеше, че не може да докаже това, призовката щеше да изпрати Нийл на съд. Двамата с Ламоя щяха да разполагат с един до десет дена да приключат случая си, а заради себе си и заради сержанта Дафни искаше случаят да бъде разрешен. Тя се тревожеше към какво можеше да тласне това Феръл Уокър, ако Нийл прескочеше техническата част на нещата.
Тридесет минути по-късно Матюс и Ламоя седяха в съдебната зала между сводници, проститутки и наркомани в очакване на триминутното обвинение на Нийл. Преводачи от испански и азиатски езици стояха непосредствено зад назначените обществени защитници, като полагаха всички усилия да държат заподозрените осведомени за бързите промени и непосредствените преговори между съдиите и адвокатите. След половин час това приличаше повече на конвейерно правосъдие, отколкото на истински съд. Като експерт в областта си, Дафни беше прекарала доста време на свидетелския стол, но при мисълта, че трябва да участва в обвинение на окръжния съд, настроението й се скапваше.
Точно преди влизането на Нийл, психоложката усети, че космите на тила й настръхват и се завъртя интуитивно да разгледа многобройните лица в препълнената съдебна зала. Ламоя също се обърна и типично за него, забеляза Уокър пръв.
— Там — каза той, без да го посочва. — Задната редица. Най-вляво.