— И това е всичко? Списък от двама заподозрени? Можем да го проверим.
— Това е съкратеният списък — отговори Матюс. — Пълният включва всеки престъпник, който някога съм помогнала да вкарат в затвора, а сега е на свобода. Може да включва и Лангфорд Нийл — приятелят, когото обвинихме, че е прегазил Мери-Ан и после я е хвърлил от онзи мост. Той е властна натура и има досие на насилник. А аз съм жена, която взема решения за бъдещето му — нещо, с което той не може да се примири. Предусещам как в него се събужда интерес към мен, а това може да го подтикне към някоя дивотия.
— Не ми харесва накъде отиват нещата.
— Значи ставаме двама.
— Тогава да направим нещо по въпроса.
— Говорим за пасивно престъпление, Лу. Това усложнява нещата. Уокър ми оставя телефонни съобщения, от които ми се преобръща стомахът. Прейър се появява в закрития паркинг и после изчезва. Отвън пред прозореца ми има кални следи. С какви обвинения разполагаме? И до каква степен искам да обезкуража Уокър, при положение че той току-що ни снабди с улики, до които иначе можеше да не се доберем?
— Какви улики?
— Някои вещи на сестра му: портмоне, часовник и кутия цигари. В портмонето има документи, в това число нещо, което изглежда, е акт за превишена скорост. Преди да се заемем с проучването им, ги оставихме на Бърни. Той ще ги провери за отпечатъци, косми и влакънца и после ще ни даде да ги погледнем.
— Ако братът излага на риск възможни улики, тогава това е възпрепятстване на разследването. Ти го искаш зад решетките и ние ще го вкараме зад решетките.
— Джон, разбира се, иска да го разпита. Но аз може вече да съм го наплашила. Бях доста безкомпромисна с него. Взех му пръстовите отпечатъци. Предполагам, че няма да се покаже на работното си място през следващите няколко дни. Освен това не знаем откъде се е сдобил с тези улики. Отначало Джон побесня, и то с право. Но после премислихме нещата: ако Нийл е укрил тези вещи и Уокър ги е намерил, след като е претърсил апартамента му, това на практика може да ни помогне да заведем дело.
— Това е игра с огъня и двамата го знаем, Дафи. А ти не би искала да се окажеш в средата му.
— Аз вече съм в средата му. И искам да се отдръпна настрана, та този тип да съсредоточи вниманието си върху Джон. Но хора като него трябва да бъдат леко манипулирани. А това не може да стане от раз.
Болд остави химикала и свали очилата си за четене. Дълбочината на погледа му привлече Матюс. Той криеше толкова много неща.
— Тогава как да ти помогна? — попита лейтенантът.
— Хоп-троп — каза Ламоя, влизайки в кабинета на Лу, без да почука. Придърпа с крак един стол, завъртя го с лице към тях и се тръсна върху него.
— Обсъждаме факта, че някой тормози Дафни, а може би дори я следи — рече лейтенантът.
Сержантът разпери ръце и каза саркастично:
— Не бях аз. — Възнагради ги със специалната си усмивка. — Моята препоръка е двамата с Хайман да строшим капачките на колената на Уокър и така да сложим край на всичко. През следващите десет години ще обикаля тротоарите с една от онези малки колички. Ще го научим да не се забърква с нашето семейство.
Психоложката се изсмя нервно.
— Предпочитам да играем по правилата.
— Прави каквото ти е угодно. Спести парите на данъкоплатците. — Ламоя погледна към Матюс. — И трябва да ти кажа, че това е работа, в която ще вложа сърцето и душата си. — Той флиртуваше открито с нея и тя се зачуди как изглеждаше това в очите на Болд и на всички останали.
Дафни не беше сигурна дали трябваше да каже на Болд, но ако си замълчеше и по-късно лейтенантът научеше за това, последствията щяха да са ужасни.
— Той спомена косвено за Хебрингър и Рандолф.
Болд се вцепени.
— Какво?
— В едно от телефонните съобщения. Каза, че навън било опасно. Но че когато съм с него, не трябва да се тревожа за това.
— В такъв случай искам да се махнеш от яхтата си. Ще се изнесеш на хотел със съдействието на управлението, докато не ни се отдаде възможност да приключим случая.
— Това не е необходимо. — Тя се бе опасявала именно от такава бурна реакция.
Болд й напомни:
— Намерила си следи от ботуши пред прозореца ти. Каквато и да е ситуацията, искам да се махнеш от яхтата. — Той се обърна към Ламоя. — Щом Уокър е споменал за изчезванията, искам да бъде доведен тук за разпит.
— Ти си афектиран, Лу, и двамата го знаем. Виж какво, телефонните терористи рядко преследват жертвите си, а преследвачите рядко тормозят по телефона. Говорим за два различни модела на поведение, за две различни личности и струва ми се, за двама различни души.