— Уокър и Прейър — повтори лейтенантът. — Но ти не го знаеш!
— Я почакай — каза Ламоя. — Какво общо има Прейър с това?
Психоложката разказа за случката в закрития паркинг, като премълча някои подробности — че един „свидетел“ е видял мъж в униформа, кафява или цвят каки. Тя добави:
— Любовно увлечение като това на Прейър е безвредно; то просто е досадно. Честно казано, по-загрижена съм от трескавото желание на Уокър да ми се хареса. Но да го свързвате с изчезванията? Това е прекалено.
— Той сам се е свързал с тях — обади се Болд.
— Те са новината на деня, Лу. Целият град говори за Хебрингър и Рандолф. Стига де!
Сержантът се опита да разсее напрежението между тях.
— Нейтан Прейър не е безвреден — каза той. — Попитай моториста, когото очисти.
— Той беше оправдан за това, Джон — намеси се бързо лейтенантът. — Разбра се, че е имало престрелка.
— Не е имало никаква престрелка и тримата знаем много добре това — заяви Ламоя.
Настана неловка тишина. Сержантът се размърда неудобно на стола си.
— Подкрепям Лу, Дафни. В момента яхтата е прекалено опасна за теб. Ще разтребя стаята си за гости. Ще останеш при мен, докато не изясним нещата.
Матюс възрази яростно, гледайки към Болд, който се ухили:
— Говориш за вълка в овча кожа!
Ламоя едва не се разсмя на свой ред.
— Няма да ти се нахвърля, не се безпокой. Ти — вие двамата — неотдавна ми направихте услуга. Сега ти я връщам, това е всичко.
— Да бе, сигурно — каза психоложката. Пейджърът в дамската й чанта изпиука и всички млъкнаха. Стаята се изпълни с колебание и очакване: ако пейджърите на Ламоя и Болд се активираха през следващите няколко секунди, това щеше да означава, че е било извършено углавно престъпление. И тримата затаиха дъх, докато Матюс проверяваше устройството, размишлявайки върху възможността да е изчезнала друга жена. Тя отпусна рамене.
— Приютът. Не се тревожете, знам за какво ме търсят.
— Помисли върху предложението — каза й Ламоя.
Психоложката погледна към Болд, очаквайки нов дружен изблик на смях. Вместо това лейтенантът заяви с напълно сериозен тон:
— Помисли върху предложението или си вземи хотелска стая. Няма да се връщаш на онази яхта.
21.
Силуети
Матюс усети как я заля вълна от облекчение, когато забеляза Маргарет в другия край на пещероподобното подземно помещение. Бременното момиче се бе върнало на същото походно легло. Тези легла бяха най-близки до нещото, което девойки като нея можеха да нарекат свой дом. Тя искаше да благодари на Шийла, задето я беше повикала по пейджъра, но това можеше да почака.
Очите на Маргарет бяха потънали още по-дълбоко в орбитите си, сякаш кожата на лицето й се беше свила. Косата й беше сплъстена, сплескана и мазна. Тя видя, че психоложката я наблюдава.
— Тежък ден в службата — каза момичето в отговор на погледа й.
— Може ли? — попита Матюс, посочвайки отсрещното легло.
— Губиш си времето.
— То си е мое и мога да го губя както намеря за добре.
Маргарет затвори с усилие очи, сякаш се бореше с някаква болка.
— Добре ли си?
— Била ли си някога бременна?
— Не — отговори Дафни. — Но някой ден ще ми се прииска да бъда.
— Не бъди толкова сигурна. Гадно е. Чувствам се зле през по-голямата част от времето. Освен когато съм дрогирана. Когато съм надрусана, не е толкова лошо.
— Когато си надрусана — каза Матюс, — и бебето ти е надрусано.
— Толкова по-добре за него, нея, каквото е там. Проповеди ли ще ми четеш? Защото ако е така, по-добре да ги оставиш за някой друг път.
Трезвеността беше задължителна в приюта, но нейното определение си оставаше неясно. Повечето момичета пристигаха в него надрусани. Всяка девойка, хваната по време на престоя си да употребява наркотици, беше съветвана и консултирана — процес, в който обикновено участваше Матюс, — а при второ нарушение я изхвърляха оттам. При повторно провинение на даденото момиче се забраняваше да посещава приюта в продължение на един месец. Като правило персоналът се опитваше да ограничи проповядването на евангелието. Някои от християнските църкви страдаха от проповедите си — момичетата не искаха и да чуят, че Исус или някой друг ще ги спаси. До този момент никой не ги беше спасявал.