— Двигателят на хондата ми угасна. Закъсала съм на пътя до Сейфко.
— Как угасна?
— Изхърка и спря. Отбих встрани от шосето.
— Бензинът — каза той. — Тази работа не ми харесва.
— Е, и на мен това не ми е ваканционната мечта — отвърна малко сприхаво тя.
— Може да са те саботирали, Матюс. Не мърдай оттам.
— Имам ли избор?
Телефонът замлъкна и Дафни го пусна в скута си. Беше се надявала, че сержантът няма да прекъсне връзката, защото гласът му й действаше успокояващо, но така и не се беше решила да го помоли да остане на линията. Прейър бе познавал Мери-Ан преди смъртта й. Това я накара да се почувства ужасно уязвима.
В този миг на просветление един автомобил спря зад нея, а фаровете му засияха в огледалата й за задно виждане като същински прожектори. Заслепена от светлината им, Матюс се опита да идентифицира транспортното средство като колата на Ламоя и бързо разбра, че не беше тя.
Дамската й чанта лежеше на пода от дясната й страна. Отбранителният й арсенал се намираше в нея. Психоложката посегна да я вземе и едновременно с това завъртя ключа, двигателят изхърка, а кръвта нахлу в ушите й. Тя стисна презрамката на чантата и се изправи в седалката си. В страничното огледало видя тъмния силует на приближаващ се мъж и се сети отново за закрития паркинг. Матюс си даде сметка за внезапно обзелата я слабост и си каза, че трябва да запази хладнокръвие.
Изтегли чантата в скута си и бръкна в нея, но стреснато дръпна ръката си, защото нечии кокалчета потропаха шумно по прозореца.
— Да ви помогна? — Мъжки глас. Дълбок. Дъждът й попречи да види ясно лицето на притежателя му.
Фюю, фиит. Гумените чистачки танцуваха единственият им познат танц. Сега валеше по-силно и дъждовните капки плющяха като камъчета по повърхността на езеро.
Чук, чук. Отново.
— Мога ли да ви помогна?
Гласът на мъжа беше силен и й подсказваше много. Тя не искаше да поглежда към него, защото знаеше, че зрителният контакт дава власт на нападателя. Молеше се мълчаливо Джон да побърза. Пъхна пръсти отново в чантата, но този път нервно, сякаш се страхуваше да не я хванат.
— Не, благодаря ви. — Каза го прекалено тихо, затова повиши глас. — НЕ, БЛАГОДАРЯ ВИ! ВСИЧКО Е НАРЕД. — А наум добави: — „НЯКОЙ ВЕЧЕ Е ТРЪГНАЛ НАСАМ!“
— Имам опит с колите.
„В поправянето или в развалянето им?“ — запита се Матюс.
— Всичко е наред.
— Освободете спирачката — нареди й дълбокият глас. — Нека поне ви изведа от тази уличка.
Мястото, на което беше спряла хондата, действително беше ужасно — по средата между две улици. В слабините й се зародиха малки тръпки на ужас, които плъзнаха нагоре по тялото й.
— НЕ, БЛАГОДАРЯ ВИ! — Колко пъти трябваше да повтори това?
Тропането на мъжа по стъклото я изнерви. Искаше да я остави намира.
— Стига! — изрева тя. Не искаше да го казва, не искаше да звучи уплашено. Хищниците се хранеха с такъв страх.
— Опитвам се да помогна — чу се мъжкият глас. — Ще ви блъснат, ако продължите да стоите тук!
Матюс свали страничното стъкло един сантиметър, колкото да се чуят ясно думите и тонът й.
— Искам да се махнете, моля ви.
— Госпожице, опитвам се да ви помогна.
— Махайте се! — Думите й прозвучаха прекалено настойчиво, прекалено обезумяло. Не искаше да стане така. Тя вдигна стъклото и се загледа право напред.
— Госпожице! — Той разтърси хондата и изпробва дръжката на вратата на шофьора. — Освободете спирачките на проклетата кола и ме оставете да ви махна от пътя.
Дясната ръка на психоложката, сега вътре в чантата, напипа дръжката на пистолета. Лявата й ръка се присъедини към дясната и тя вкара патрон в патронника, без да изважда оръжието.
Мъжът извика:
— Някой ще ви блъсне, ако продължите да стоите тук!
Внезапно се чу силен трясък и Матюс подскочи. Помисли, че някой е блъснал задницата на хондата й. Токата на колана на Добрия самарянин се притисна към стъклото на прозореца, при което дюкянът му се озова на нивото на очите й. Тя незабавно реши да открие огън по тази мишена.
— Остави дамата на мира, задник.
Въпреки че не можа да види спасителя си, психоложката разпозна гласа на Нейтан Прейър и през тялото й преминаха тръпки на ужас. Кой беше паякът и кой мухата?