— Влязох в къщата — в моята къща, и то, когато в нея нямаше никой — и взех част от дрехите си, два компактдиска и една снимка на сина ми. И затова ме арестуваха, обвиниха и осъдиха. — Той се намръщи и поклати глава. — Ще ви кажа нещо: тръгнах от щат на щат, опитвайки се да се отдалеча колкото се може повече от Мериленд, като заобиколих Южна Калифорния, защото това място ме кара да се чувствам зле — и накрая дойдох тук, в Сиатъл. Далеч от нея и бих добавил, далеч от сина ми, което ме убива. Ако бяхте баща, щяхте да разберете. — Мъжът направи жест, с който обхвана Болд и цялата стая, и каза: — Само се огледайте. Все още не съм достатъчно далеч от нея.
Лейтенантът проговори за първи път, като попита спокойно:
— Господин Холи, имате ли нещо против нашите оперативни работници да вземат набързо отпечатък от подметките на обувките ви и да огледат колата ви?
— За какво говорите? — Холи имаше такъв вид, сякаш се чудеше дали да се засмее или да заплаче.
— Съгласието ви ще ускори процедурата — посъветва го Болд, — само че вие не сте длъжен да ни сътрудничите и няма никакви гаранции за последствията.
Заподозряният притвори очи като човек, който коленичи пред олтар, за да поиска прошка.
— Всичко, което исках да направя, беше да помогна на онази жена.
— Да излезе от колата или да се махне от шосето? — вметна Ламоя.
— Все още можете да помогнете — намеси се лейтенантът. — След като разсеят подозренията към вас, оперативните ни работници ще могат да се заемат с другите си задължения. — Това не беше съвсем вярно, но звучеше достатъчно убедително.
Сержантът и неговият началник зачакаха отговора му — двама комарджии, очакващи топчето на рулетката да спре.
— Първо, трябва да се обадя на адвокат.
Джон поклати глава.
— Доведохме ви тук за отговори. А сега намесваме адвокати?
— Ако адвокатът каже, че всичко е окей, за мен няма да представлява никакъв проблем да разгледате всичко мое. Обувки, кола, какво ме е грижа?
Изявлението на Холи прозвуча така, сякаш им съдействаше или възнамеряваше да им съдейства, но това беше уловка — и най-глупавият адвокат щеше да го посъветва да не се съгласява на подобно претърсване без съответните улики и обвинения.
Заподозряният им напомни:
— Започвам всичко отначало. Въпреки че трябва да знаете, че премислям и това решение. — Той кръстоса поглед с Болд, на чието лице бе изписано открито разочарование. — Останало ли е на този свят място, където някой — който и да е той — все още е нормален?
Лейтенантът направи знак на Ламоя. Искаше да излязат в коридора да поговорят. И двамата знаеха, че са хванали погрешния човек.
24.
Мостове и значки
— Благодаря ти, че се срещна с мен.
— Не спомена, че и той ще присъства. — Заместник-шерифът Нейтан Прейър посочи Ламоя така, сякаш се канеше да се сбие с него. Прейър винаги изглеждаше като навита на кълбо змия, готова да ухапе някого.
— Аз съм преводачът — обясни сержантът. — Ти й сервирай глупостите си, а аз после ще й ги разтълкувам.
— Много умно.
Кръглото лице на четиридесетгодишния заместник-шериф и изрусената му коса обикновено го правеха да изглежда десет години по-млад, но през този ден умората беше сложила под очите му нездрави сиви сенки. Раменете му бяха изправени не толкова заради тренировките, колкото заради непреклонната му решимост да не изглежда уплашен в компанията на Матюс и Ламоя, които възнамеряваха да го разпитат. Прейър се бореше с умората си като шофьор, прекарал твърде дълго време зад волана — примигваше постоянно и се блещеше толкова силно, че понякога очите му изглеждаха изхвръкнали от страх.
Тримата стояха пред магазина „Нордстром Рек“ на улица Пайн — непривлекателен уличен ъгъл, само на няколко метра от входния тунел на автогарата. Матюс бе оставила Нейтан да определи мястото на срещата им и изборът му я заинтригува. Той беше дежурен, но бе отделил няколко минути, за да се срещне с нея. От залива Пюджет Саунд повя топъл вятър и над главите им прелетя с изумителна скорост една чайка. Ламоя проследи полета й като истински ловец. Накрая очите му се спряха върху заместник-шерифа и Прейър се наежи.
Противно на желанието на сержанта, Матюс връчи на Нейтан ксерокопие на акта за превишена скорост, който беше написал на Мери-Ан Уокър. Тя каза:
— Вероятно можем да ти дадем дузина лъжливи причини за присъствието ни тук, Нейтан. Само че ние всички сме ченгета. Всички знаем истината. Можем да те вкараме в Кутията, да те разпитаме по този въпрос и да видим дали ще успеем да измъкнем нещо от теб. Но ти си запознат достатъчно с тези неща. Не мислиш ли? Защото аз смятам така. Затова ще говоря направо: разполагаме с акта, който си съставил на Мери-Ан Уокър една седмица преди да я хвърлят от онзи мост. И се питаме за какъв дявол си скрил тази информация от разследващия детектив, като се има предвид как може да изскочи на бял свят и да те злепостави, както и стана.