Выбрать главу

5.

Твърде много розово

През късния следобед на следващия ден, докато няколко стажант детектива четяха задълбочено двете дузини доклади за изчезнали местни жители и прелистваха страниците на шест папки, претъпкани със съобщения за избягали на северозапад заподозрени (тези папки съдържаха рапортите до Сиатълското полицейско управление само от последните два месеца), телефонът в Обществена безопасност иззвъня и дежурният сержант го вдигна.

— Да! — отговори Ламоя.

— Сержант, обажда се Фил от главната канцелария.

— Да, Фил. К’во има?

— Току-що имахме телефонно обаждане. От някой си Феръл Уокър. Мъж. Гласът му звучеше младежки. Твърди, че описанието във вестника отговаря на това на сестра му и че доколкото знае, тя е изчезнала — спомена за някакъв шибан неин приятел, който не отговарял на телефонните му обаждания. Да изпратя ли доклад за разговора на горния етаж или какво?

— Не. Аз ще се погрижа за това. Дай ми координатите му.

Дежурният сержант продиктува данните на Ламоя и повтори каквото си спомняше от разговора.

— Дай ми ТВД — каза Ламоя, искайки точното време на деня, когато е бил записан разговора. Всички входящи в телефонния номератор обаждания се записваха дигитално. Ламоя можеше да получи достъп до съобщението и да го прослуша собственоръчно, но предпочиташе компютърът да го изтегли от комутаторното табло и да го съхрани и защити, така че да разполагат с него по-късно.

Намери Матюс в кабинета й на седмия етаж — четиридесет и пет квадратни метра женственост в иначе сивия мъжки свят. С кретонови пердета на прозореца, с пейзажи по стените, той винаги му действаше успокоително, което, както предполагаше, беше и целта — тук тя провеждаше своите събеседвания. Но най-вече интимната мебелировка беше тази, която правеше кабинета толкова различен, дори и да беше взета от склада на управлението, както твърдеше психоложката — мебели от тъмно дърво и кожа, вместо сивата тръбна мебел, която им осигуряваха данъкоплатците. Електрически чайник, дървена кутия за чай и пакетчета „Спленда“11 заемаха един плот вдясно от бюрото й.

— Ето какъв е проблемът ми — каза той вместо поздрав.

Матюс беше приключила работата си за деня и прибираше нещата си в тясна черна чанта за документи, която приличаше повече на дамска чанта.

— Свърших за днес.

— Шефът настоява да пренапиша доклада за случая на моста.

— Опитай на английски, Джон.

— Ха-ха. Много смешно, няма що.

— Няма да пиша доклада вместо теб.

— Междувременно — продължи той — попаднах на един приятел, който твърди, че сестра му е изчезнала и отговаря на описанието, което дадохме на вестника.

Тя вдигна глава.

— Работата е там, че ще трябва да се правя тук на Шекспир през следващите няколко часа, а когато набереш номера, оставен от този тип, се обажда някакъв мърморко, който заявява, че нашият човек няма да разговаря по телефона, докато е на работа — а работата му се оказа чистене на риба в Рибарския терминал, — и като се има предвид, че той ти е кажи-речи на път към къщи…

— Това значи да си удължа пътя.

— Но ще го направиш.

— Няма. Уморена съм и искам да изпия чаша вино.

— Ще отидеш — настоя Ламоя. — Кълна се, че ако не трябваше да пиша този проклет доклад…

— Да бе, да — прекъсна го недоволно тя. — И ще ти варосам оградата, когато минавам покрай нея.

— Нямам ограда — отвърна той, — но имам няколко килера, които изградих наскоро и които се нуждаят от няколко пласта боя.

— С тях ще се заема друг път — каза Дафни, готвейки се да излезе от стаята. — Кажи ми още веднъж кого трябваше да търся?

* * *

Тя остави хондата до един ръждясал, разнебитен пикап на паркинга, през чиято напукана асфалтова настилка избиваше кафява кал, очевидно твърде токсична, за да приюти и най-издръжливите бурени. На външен вид и мирис, като излезли от Дикенсовите романи, търговските рибарски докове на Южен Болард почти не се бяха променили през последния век. Дузина или повече мръсни и очукани малки траулери разтоварваха улова си на маси за почистване на риба с открити дренажни улеи, порозовели от стичащите се по тях черва и нечистотия, които се изливаха обратно във водите на канала, където охранени чайки и други крайбрежни птици се биеха шумно за територия, като надаваха пронизителни и остри крясъци, които очевидно не правеха впечатление на никой, освен на Матюс.

вернуться

11

Вид подсладител, заместител на захарта. — Б.пр.