— Надявах се, че това може да стане по другия, заобиколния начин.
— Страхувам се, че е невъзможно. Градската управа отхвърли молбата ми. Но един лейтенант от полицията? Не можете ли да получите достъп, дори и до частна собственост, стига да поискате?
Бабкок очевидно се бе съгласила да разговаря с Болд, защото беше видяла в негово лице билета си за Подземието.
— Нещата не стават така — отговори той, но мозъкът му вече обмисляше възможностите. Обърканата аутопсия на Диксън можеше да повдигне достатъчно неизвестни, за да осигури на Болд необходимия документ.
Жената сякаш нарочно го подразни, като се впусна в обяснения.
— Когато градските улици са били затрупани, за да се издигнат над нивото на наводнението, хората се придвижвали от квартал в квартал, като се катерели по стълби, пресичали новите улици, които все още били в процес на строене, а после се спускали по други стълби в съседния квартал. Придвижвали се по този начин в продължение на години. Накрая магазините се преместили на новото ниво на улиците, но старите складове били запазени.
— Те все още са там долу — продължи тя. — Някогашната Главна улица сега се намира под земята. Предполагам, че вашите хора от Екипа за спешна медицинска помощ са попаднали именно там — складове, магазини и тротоари, които не са били докосвани повече от един век. Вие сте човекът с яркочервените чехли, лейтенант.
Отстъпвайки пред копнежа й, той каза:
— Ще ми трябват имената на собствениците.
— Мога да ви ги дам. Няма проблем.
— Подземието трябва да бъде третирано като сцена на престъпление и едва тогава като археологически обект, ако изобщо се стигне дотам.
— Ще го преживея. — Тя протегна ръка, за да се здрависат. — Оставям решението на вас.
Болд се ръкува с нея, но го направи малко неохотно. Имаше чувството, че е влязъл в капан.
Бабкок имаше ръце на фермер или земеделец. Тя каза:
— Окей, сделката е ваша.
26.
Разглеждане на делото
Матюс смяташе основаното на доказателства разглеждане на делото — вероятен процес или предварително изслушване — за формалност. По време на десетгодишната си служба бе присъствала само на две такива съдебни заседания, и то само защото я бяха призовали като свидетел. Когато Ламоя й съобщи, че е включил „част от бележките й“ в доклада си до прокуратурата и че заради това е длъжна да присъства на разглеждането на делото, тя се ядоса и му се скара, че е представил доклад, който всъщност не е нищо повече от някакви си „бележки върху салфетка“.
Психоложката нахлу в съдебна зала 3Д като самолет, който се приземява с твърде висока скорост, с димящи гуми и включени светлини на крилата.
— Какво, по дяволите, си мислеше? — попита тя Ламоя, когато седнаха на местата си, на третата редица зад масата на прокурора.
Сержантът сложи пръст на устните си, умолявайки я да понижи глас. Съдебното заседание още не беше започнало, но прокурорът — жена с широко лице на име Махони — беше достатъчно близо, за да ги чуе.
— Правим това, което правим — каза той. Това беше единственото му обяснение.
— Надрасках ти няколко забележки, Джон. Това не беше психологическа оценка.
— Вече е.
— Не, не е. Точно там е работата.
— И двамата искаме да пипнем Нийл за това, Матюс. Включих бележките в доклада си, защото те потвърждават психологическото му състояние по време на изявлението му, в което ни излъга за отрязъка от време. Махони крепи нашето дело именно върху това лъжливо изявление, поне засега. Нека не го забравяме. Кръвта върху горнището на анцуга се оказа на Мери-Ан Уокър. Но всичко ще отиде по дяволите, ако Махони реши да призове като свидетел Феръл Уокър, за да каже на всички откъде е взел въпросното горнище…