— Иззад един контейнер за боклук в задната алея — прекъсна го тя. — На няколко метра от колата, която знаем, че я е прегазила. Това ще свърши работа, Джон.
— Но то ще постави Уокър на свидетелската скамейка за вероятен разпит. Ще извади на бял свят заплахата за живота на Нийл в моргата и личната вражда между тях. Това не само ще омаловажи като улика анцуговото горнище, но ще обърка съдията и ще остави място за логични съмнения. Махони обаче е наясно с тези неща. Знае какво прави. Тя поиска психологическия доклад.
— Това не беше психологически доклад. Мислиш, че в полицейското управление няма да го разберат?
— Това е разглеждане на дело, а не съдебен процес. Тук имаме свободата да действаме, както намерим за добре. Успокой се.
— Някой от вас двамата с Махони трябваше да ме помоли да напиша психологически доклад.
— Защото разполагаме с много време, нали? — отвърна саркастично Ламоя, раздразнен на свой ред. — Следващата седмица Махони излиза в отпуск, а аз исках тя да гледа делото. Освен това защитата прие определената дата, което означава, че те разполагат със също толкова малко време за подготовка, колкото и ние. „Когато обувката ти става…“ Не казвам, че е перфектно, просто изиграй ръката, която са ти дали.
— Не започвай да ми цитираш клишета от кънтри песни, в противен случай си тръгвам оттук. — Тя се облегна назад на седалката си и се втренчи в тавана, като се питаше как Сержантът бе успял да се справи с гнева й толкова лесно. Когато прекаляваше с бирата или в редките случаи, когато напрежението в работата го изкарваше от равновесие, Ламоя имаше навика да рецитира ужасно смешни стихове, като „Имам сълзи в ушите си, защото лежах по гръб и плаках за теб“ — този й беше любимият. Дафни предусети задаващия се „малък Кени Роджърс“ и реши да пресече изблика му още в зародиш.
— Значи съм тук — рече тя, — за да подкрепя една психологическа оценка, която не е психологическа оценка.
— Важното е, че си тук — каза Джон, осъзнавайки, че най-лошото бе отминало. — Виждаш ли? Всяко нещо си има и добрата страна.
Изслушването на свидетелите премина като съкратен съдебен процес; Махони трябваше да образува дело срещу Нийл и тя се зае с работата както подобава, представяйки неговата кола като оръжие на престъплението — от шасито на каролата били събрани косми, кръв и тъкан. Една малка част от тези органични улики била подложена на ДНК тест, който потвърдил, че те принадлежат на Мери-Ан Уокър. Щяло да има още тестове, съобщи оперативният работник от свидетелското място. Махони съкрати представянето си, понеже очевидно бе наясно, че съдът, също като нея, се отнасяше формално към такива изслушвания и понеже не искаше да разкрива козовете си, с което подразни преуморения съдия още преди да е започнал същинският съдебен процес.
Оценката на Матюс бе приета като глазурата на кекса с доказателства — начин за излагане на възможните мотиви за престъплението и за настройване на съдията срещу подсъдимия още от самото начало.
Общественият защитник — Норман Сепамоса — тридесетинагодишен индонезиец, второ поколение натурализиран американец, с леко наднормено тегло, дебели очила и боксьорски нос, изглеждаше обезоръжен и обезкуражен, докато не изненада всички присъстващи в съдебната зала, като помоли съдията да подложи психоложката на кръстосан разпит — молба, която незабавно бе удовлетворена. Той стана от стола си до масата на подсъдимия — демонстративен акт, необичаен за едно изслушване, защото нямаше съдебни заседатели, които да се впечатлят от него, — и премина през серия от въпроси, имащи за цел да установят акредитивите на Матюс.
Дафни видя Феръл Уокър зад гърба на Махони, на една седалка от последната редица. Той й кимна приветствено.
Когато Сепамоса започна разпита си, прокурорът каза:
— Ваша чест, мисля, че сме запознати с акредитивите и квалификацията на госпожица Матюс.
Съдията — афроамериканка в средата на четиридесетте и отявлен либерал — изрази несъгласието си с изявлението на Махони, като цъкна с език.
Психоложката откри, че присъствието на Уокър я смущаваше.
— Причината, поради която задавам тези въпроси, Ваша чест — обясни Сепамоса, — е проста: да установя дали ние, както и съдът, можем да приемем безрезервно думите на такъв опитен и доказан експерт в ролята на свидетел.