— Не целия документ — отговори със самодоволно изражение Сепамоса. — Ще ви бъда благодарен обаче, ако прочетете пред съда страница седма от копието, от ред осми до ред осемнадесети. Позволил съм си да подчертая този пасаж. В него подсъдимият Лангфорд Нийл говори с вас и Сержант Джон Ламоя от отдел „Престъпления срещу личността“, който води разследването на случая.
Пункт, контрапункт — той бе обърнал наопаки нейната малка шега, така че да я ужили. Сега трябваше да прочете част от разпита на Нийл за протокола, така че тя да се запечата неизлечимо в съзнанието на съдията. Махони прелисти някакъв документ със сръчността на библиотекарка. Сепамоса връчи на Матюс едно копие. Тя прочете въпросните редове наум, но не можа да проумее какво целеше с тях защитникът — Сепамоса, изглежда, бе пропуснал същността на експертните показания; този параграф щеше само да подпомогне делото на Махони срещу Нийл. Психоложката си прочисти гърлото встрани от микрофона и после прочете:
— „НИЙЛ: Може би това, което ме е събудило, е бил именно звънът на телефона. Дори си спомням колко беше часът. Всичките двойки примигваха срещу мен. Два и двадесет и две. Часовникът до телефона от нейната страна на леглото. Две, две, две. Примигваха.“
— Доколкото си спомняте, това ли бяха дословните думи на господин Нийл, госпожице Матюс?
— Доколкото си спомням, да.
— Значи това е противоречието, на което госпожа Махони се е позовала за запитването си към океанографския експерт доктор Брайън Рътлидж?
— Би било неуместно да отговарям от името на доктор Рътлидж или от това на госпожа Махони.
— Самата вие смятате, че тук има противоречие, нали?
— Точно така. Тялото трябва да е било хвърлено от моста преди полунощ. Затова господин Нийл не може да я е видял на противопожарната стълба два часа след полунощ. Подобни противоречия привличат вниманието на един детектив.
— Наистина.
Сепамоса се върна при масата на защитата, претършува дипломатическото си куфарче и извади един електронен будилник. После накара Матюс да прочете част от полицейския опис на всички видими вещи по реда на документирането им. Опис, основан на съдебната заповед за претърсване на апартамента на Нийл. Тя прочете марката и модела на будилника на Нийл и съдията потвърди, че сега Сепамоса показваше на психоложката идентичен часовник.
Дафни не разбираше накъде водеше това, но не се съмняваше, че са я вкарали в капан. Тя се напрегна да предвиди какво целеше адвокатът с този будилник, но не можа да измисли нищо. Хвърли поглед към залата и видя, че Махони и Ламоя изглеждаха също толкова озадачени и разтревожени. Трябваше да предвиди въпроса, за да подготви умен отговор. Въпреки провала си в това начинание, тя се почувства ободрена и готова да изиграе ролята на жертвеното агне.
Сепамоса включи будилника в разклонителя на пода до стенографа и психоложката си даде сметка, че той вече беше репетирал това — знаеше къде се намираше контактът; знаеше какво прави. Защитникът повъртя часовника в ръцете си и се обърна към нея.
— Заради съда — каза той, като се увери, че и съдията, и Махони виждат екрана на будилника, — бихте ли назовали часа, който показва будилникът?
— Два часа и двадесет и две минути — отговори Дафни. — Не мога да кажа дали сутринта или следобед.
— Сутринта — заяви весело Сепамоса. — Когато е следобед, свети малка лампичка. Ако съдът желае…
Съдията го прекъсна, обявявайки, че съдът не желае.
Адвокатът отбеляза заради протокола, че Матюс е разпознала правилно времето на деня, показвано от часовника. После пусна бомбата, която психоложката усети като токов удар под лъжичката.
— А цифрите на часовника неподвижни ли са или примигват, госпожице Матюс?
— Неподвижни са — отговори тя, като не само четеше написаното върху листа пред нея, но и чуваше в спомените си изявлението на Нийл: „всичките двойки примигваха срещу мен… примигваха.“
— Заради съда сега изключвам часовника. — Сепамоса бързо включи отново будилника и обърна екрана му към психоложката. — А сега? Какви са стойностите и състоянието на цифрите?
— Дванайсет часът — едно, две, нула, нула.
— А цифрите неподвижни ли са или примигват?
Ламоя стана от мястото си и се втурна към задната врата на съдебната зала.
— Примигват. — Сърцето й се сви, защото вече знаеше със сигурност какво целеше адвокатът.