Съдията осмисли казаното и насочи вниманието си към прокурора.
— Госпожо Махони?
— Щатът моли за отсрочка, за да преразгледа новата информация.
— Никаква отсрочка, госпожо Махони — заяви ядосано съдията. — Уликите ви са незадоволителни. Ако щатът желае да води съдебен процес срещу господин Нийл, трябва да започнете всичко отначало.
Съдията удари с чукчето и освободи Нийл под гаранция.
Матюс чу, че в задната част на залата настъпи суматоха. Тя вдигна поглед и видя Феръл Уокър да излиза забързано в коридора.
27.
На три пресечки северно от сигурността
Със звучаща в главата й песен на Том Пети „Няма да се оттегля“, Матюс отхвърли идеята да прекара втора нощ в хотелската стая и се завърна в яхтата си, ядосана, че бе загубила присъствие на духа по време на предварителното разглеждане на делото, ядосана на Ламоя, задето не бе предвидил противоречивата улика, разкрита с помощта на примигващия часовник, и ядосана на себе си, че бе позволила на Сепамоса да манипулира нея и фактите в полза на своя клиент. Жадуваше за едно питие. Заслужаваше уюта на собствения си дом — беше й писнало да й казват какво да прави.
Изтощена от дългия следобед, изпълнен със срещи, тя изкачи стъпалата на стълбата, която водеше до малката й спалня.
Срещите пораждаха срещи — изпитана и доказана аксиома на полицейската работа. Не й се мислеше за утрешния ден. Наля си чаша скъпо, почти перфектно вино — отново „Арчъри Самит Пинот“, — напълни ваната с гореща вода и реши да прекара една безпаметна пиянска вечер пред телевизора. Но докато продължаваше с приготовленията за банята, се замисли за Маргарет, която беше някъде навън по улиците, и откри, че й бе невъзможно да се отдаде на насладата. Замисли се за Нейтан Прейър и за факта, че той все още не им беше дал доклада, поискан от Ламоя — докладът, който психоложката се надяваше да хвърли светлина върху връзката, която заместник-шерифът бе имал с младата жена преди убийството й.
Когато започна да се съблича в спалнята, я завладя параноя, въпреки че беше покрила всеки сантиметър от прозорците на яхтата с щори или със забити с кабарчета хавлиени кърпи. Остана по сутиен и не можа да се насили да се разсъблече повече. Все още частично облечена, тя се загърна с един халат и слезе в малката баня, където заключи вратата и едва тогава се съблече напълно. Захвана се да сгъва дрехи, които всъщност бяха за пране, и в това действие разпозна предупредителен знак — тънки като косъм пукнатини в здравия й разсъдък. За да се влошат нещата още повече, тя реагира твърде бурно, като стовари купчината дрехи в мивката и те се превърнаха в разбъркано кълбо.
Осъзна, че бе забравила чашата с вино, навлече отново халата и тръгна да поправи грешката си, но откри, че вървеше безкрайно бавно, нащрек за всеки подозрителен шум. Част от проблема й се дължеше на вида на дома й, защото затъмнените прозорци бяха свили пространството до клаустрофобични размери. Тя възнегодува срещу натрапливото безпокойство, срещу изострените си сетива, принудени да я защитят от депресиращата тъмнина на стаята, лишена от светлината на лампите около езерото.
С чашата вино в ръка, Дафни заключи отново вратата на банята, решена да отмие от себе си дневното напрежение и нарастващия си страх. Малко шумове, малко кал отвън пред прозореца, няколко странни телефонни обаждания от едно разстроено хлапе — като прецени събитията от последната седмица, тя реши, че няма причини за тревога. Ако беше обект на атака като психолог, щеше да се учуди на безпокойството си. Но фактът, че бе обект на атака като потенциална жертва, усилваше това чувство по начин, който никога не беше проумявала преди.
Горещата вода помогна на виното да я замае, но то не можа да притъпи фантазиите й, както се бе надявала. Това, което трябваше да бъде няколко скъпоценни мига спокойствие, я накара да се озове на мястото на Мелиса Дънкин, къпеща се в хотелската си стая. Въпреки че се намираше в заключено помещение без прозорци, тя усети ликуващия поглед на някакъв странник. Всичко и всеки биха могли да са там отвън по всяко време. Нямаше място, което да мине за напълно безопасно. Дафни видя отново в съзнанието си как заключва двете врати и всички прозорци, но не можа да се пребори със съмненията си. Самата идея за ваната й се стори погрешна — водата щеше да я приспи и тя щеше да излезе от банята половин час по-късно, замаяна и с притъпени сетива — идеалната жертва. Щом осъзна, че се поддаваше отново на параноята, психоложката посегна към чашата с вино — нейното лекарство — и не улучи, събаряйки я на керамичните плочки, където тя се пръсна със звук, два пъти по-силен, отколкото би трябвало да бъде. Целият под се покри с остри парчета стъкло, които очакваха босите й крака. Разлятото червено вино й заприлича на локва кръв.