— По дяволите! — Гласът й прозвуча също толкова високо, отразен от огледалото, плочките и ваната.
Почувства се глупаво. Идиотско. Къпането й беше провал. Цялата вечер беше пълен провал.
Някой друг навярно би оставил бъркотията, за да се наслади на водата, докато все още е топла, но Матюс се почувства длъжна да я почисти незабавно, приемайки ролята на мъченик.
Като използва тоалетното гърне за стъпало, тя излезе от ваната, предпочитайки халата пред хавлиената кърпа, защото й даваше по-голямо чувство за сигурност, приседна на шкафчето и като се отместваше малко по малко, най-накрая скочи до вратата и оттам в коридора. Нахлузи чифт гумени ботуши, стоящи до задната врата на яхтата, грабна метлата и лопатката за боклук и се залови да чисти.
Когато измете и последното стъкло, усети в гърдите й да се надига нова вълна на безпокойство. Обзета от самосъжаление, Матюс видя живота си така, както навярно го виждаше нейният преследвач: препълнен със събития и все пак празен. Помисли си колко бе жалко, че не можеше да почисти парчетата от близкото си минало така, както почисти парчетата от счупената чаша. Два развалени годежа, а тя все още се пазеше за един недостижим женен мъж, който напоследък показваше към нея по-малък интерес откогато и да е било. Беше направила кариера от оправяне на чужди животи, но се беше оказала неспособна да уреди своя собствен.
Дафни се огледа и видя един истински пашкул — закрити прозорци, заключени и залостени с резета врати. Уплашена от собствената си сянка, тя беше човекът, към който се обръщаха други хора, за да ги спаси от страховете им.
Реши да не пие повече вино — то само влошаваше нещата — и вместо това да послуша Малер27. Беше хубаво и шумно, сякаш седеше на втората редица в Бенаройа Хол28. Потърси убежище в едно безсмислено телевизионно шоу, но го намери за незадоволително, неспособно да прогони усещането, че някой я наблюдава. Заложи отново на виното, като изпи още една пълна чаша; стана й топло, но тревогата й не изчезна.
Разчувствана и леко вдетинена, Матюс въпреки всичко взе решение да обходи яхтата. По време на една от обиколките си тя грабна една бархетна пижама, върна се в банята и се преоблече в нея, като реши да наметне халата отгоре. Оказа се, че междувременно бе пропуснала най-важната част от шоуто, затова загаси телевизора на път да се разплаче. Изпи още една чаша вино и се почувства пияна.
Неспособна да се отърве от усещането, че е наблюдавана, под въздействието на многото чаши вино психоложката реши, че Уокър, Прейър или някой друг е скрил камери в яхтата и че трябва да ги намери. Какво неразумно имаше в тази идея? В града имаше „шпионски магазини“, които продаваха фибро-оптически камери, които можеха да бъдат монтирани в детектори за пушек, електрически ключове, вентилатори за бани и тръби за гореща вода.
Започна да претърсва методично яхтата, но след няколко минути си даде сметка, че вади като обезумяла книги от рафтовете, сваля картините от стените и изкоренява растенията от саксиите им. Ако беше погледнала зад себе си, щеше да види път, застлан с разрушения, и може би щеше да спре. Но едва когато направи пълен кръг, видя опустошението на долния етаж — разхвърляни книги, картини и лампи; голи стени, по които пълзяха непознати сенки, предизвикани от лампите край тях.
Ураганът Дафни.
Действията всъщност бяха по-красноречиви от думите. Тя видя вилнеенето си като продължителен писък, като вик за помощ с епически размери.
Мобилният й телефон иззвъня някъде върху кухненския плот. Психоложката го потърси с ненавист, сякаш той можеше също да я наблюдава.
— Матюс.
— Дафни? Обажда се Феръл.
Тя затаи дъх. Уокър се беше обадил отново. В подходящото време. И на мобилния й телефон, чийто номер просто не би могъл да притежава.