— Беше по случай назначаването ти — каза той. — Подари ти я Гейнс.
— И ти помниш това?
Сержантът сви рамене. Усети, че лицето му пламва.
— Едно нормално кафе би било чудесно — промърмори той, — стига да имаш кафе и това да не представлява проблем за теб.
— Едно суфле би било проблем. Но с едно черно кафе мисля, че ще се справя.
Ламоя попита дали може да използва тоалетната, осъзнавайки с пълна сила, че се намираше на яхта. Дафни махна към пространството зад ъгъла на кухнята и го попита никога ли не е бил тук преди. Сержантът отговори уклончиво, сякаш не си спомняше.
Докато уринираше, Ламоя разгледа съдържанието на стенната й аптечка, оставена леко открехната. Вътре имаше оранжево-кафяво шишенце с предписание от лекар. С бяла капачка, обезопасена за деца, но не и за Сержанта. Той закопча ципа си, пусна водата и използва шума, за да бръкне в аптечката и да завърти шишенцето. Беше предписано преди година.
Очите му се стрелнаха нервно към вратата, за да се убедят, че резето е на мястото си. Амитриптилен. Десет или повече хапчета. Ламоя извади две и ги пъхна в малкото джобче на дънките си. На съхранение. Един вътрешен глас му извика: „Какво правиш, по дяволите?“ Но отговорът дойде незабавно. „Застраховка. Спокойно. Това не означава, че ще ги изпия.“ Той върна вратата на аптечката в същото положение, в което я беше заварил — винаги добър детектив. Погледна отражението си в огледалото и се изненада, че изглеждаше съвсем нормално. Щом отключи вратата и се върна при Матюс, чувството за вина пропълзя по вените му като малки иглички и го накара да потръпне.
— Какво ще кажеш да те изведа оттук и да ти взема нещо за закуска в любимия ми крайпътен ресторант? — попита я той.
— Какво ще кажеш да ми намериш един нерегистриран пистолет?
— Воайорите не обичат насилието. Ти сама си го казвала, когато сме се занимавали с тях в миналото. Уокър си мисли, че е част от разследването. За това е виновна скръбта му, нали така?
— Откога стана психолог?
— Кажи ми, че греша.
— Ти никога не грешиш, Джон. — При нормални обстоятелства сарказмът на Матюс щеше да го накара да си тръгне от яхтата. Когато изпаднеше в ярост, тя пускаше интелекта си на свобода, сякаш беше затворено в зоопарка животно, очакващо своя шанс, и той знаеше, че няма смисъл да се изправя насреща му. Но този път откри, че не желаеше да се остави да бъде изгонен, защото това щеше да е двойна победа за него.
— Уокър разполага с номера на мобилния ти телефон — каза Ламоя. — Трябва да се съсредоточим върху този факт. Той би трябвало да е ключът към всичко, Матюс, защото е напълно необясним. Ако намерим обяснение, ще знаем къде да го открием.
— Ще го открием при канала — възрази психоложката, — да чисти риба. Утре сутринта.
— Не, няма. Той е напуснал работа. Знаеш го. Предполагам, че е офейкал някъде. Знае, че е отишъл твърде далеч с предложението си да помогне за двете изчезвания. Трябва да е свързан по някакъв начин с тях, щом прави такова предложение. Споменаването им пред теб е било грешка.
— Уокър не е свързан с изчезванията — протестира тя. — Той е едно сразено от скръб, тъжно човешко същество, което е объркано и крехко в емоционално отношение и което се опитва да ме подмами да го включа в разследването с информация, която не притежава, така че да бъде част от нещо. Точно сега, Феръл не е част от нищо. Убийството на сестра му е всичко, което му е останало.
— Обясни ми тогава как се е сдобил с номера на мобилния ти телефон.
— Видял го е на телефона, докато е бил в колата — това е единственият начин, за който мога да се сетя.
— Не споделям твоето мнение.
— Каква изненада — каза тя, прибягвайки отново до сарказъм.
В този момент Ламоя забеляза масивното кълбо от жици и касетофона до домашния телефон.
— Познаваш ли Даниълсън от техническия отдел? — попита го Дафни.
— Каква е сделката?
— Ако искам да получа ограничителна заповед срещу него, ще трябва да разполагам със запис на поне един от моите откази. Добре дошъл от женската страна на новия подобрен закон срещу преследването. Все същият, все същият стар закон, ако питаш мен. — Тя си направи чай и изля остатъка от горещата вода в една фуния, напълнена с твърде много кафе. Той си замълча. Матюс заяви спокойно: — Трябва ми оръжие и в случай че се наложи да го използвам, искам да не може да бъде проследено.
Щом чу това, вътрешностите на Сержанта се преобърнаха.