Дафни каза:
— Изявления като това могат да ти създадат проблеми.
— Аз винаги имам проблеми.
Това я накара да се поусмихне.
— От сега нататък ще стоиш в моята мансарда. Край на дискусиите.
Тя се засмя на глас:
— Тая няма да я бъде.
— Ще я бъде, и то още довечера. И ще я бъде, докато не изясним този случай.
Матюс потърси в профила му някакъв намек, че се шегува. Колата поднесе на поредния хлъзгав завой, но психоложката не се опита да запази равновесие. Вместо това се отпусна на седалката, като се питаше как така всичко изведнъж започна да й се струва по-хубаво.
— Събери една чанта багаж. — Той се пресегна и я хвана за лявата ръка — един невероятно грижовен жест за Джон Ламоя. Дафни не се отдръпна, не се пошегува с него. Очите им се срещнаха за миг. Сержантът стисна леко ръката й и потърка палец в дланта й. — Знам какво си мислиш — че съм полудял. Няма нищо, Матюс. Всичко ще бъде наред. — Колата се вля в трафика и в черното сияние на мократа улица се отразиха цветни светлини. — И това ще отмине.
30.
Помирисване на огъня
Отначало Ламоя влезе в приюта сам, както беше предположил, че е направил Уокър. Матюс влезе миг по-късно, махна на разпоредителката, прегледа книгата за гости и мина покрай един параван, за да се разходи по пътеките между редовете от походни легла.
Когато половин час по-късно настъпи полицейският час, заприиждаха в почти непрекъснат поток бездомни млади жени, докато Сержантът стоеше пред тъмносиво метално бюро и слушаше една жена с гуша, по-нагъната от тази на Шар Пей31, която му обясняваше политиката на приюта да приема само жени. Пристигащите момичета прочитаха една страница с правила и права, а после се подписваха. Понеже едрата жена трябваше да надзирава тази процедура, пренебрегнатият Ламоя се заозърта, за да установи откъде бе взел Уокър номера на мобилния телефон на Дафни; разгледа набързо няколко табла с бюлетини, документите по повърхността на бюрото и купчината рекламни листовки, раздавани на новодошлите. За негово разочарование единственият телефонен номер, който откри, беше този на безплатната линия на приюта.
— Матюс — извика той, като разбра, че се канят да го изгонят, независимо от това, че беше ченге.
Матюс се озова в общата спалня и откри, че преживява наново деня, в който бе седяла при Маргарет и се бе опитвала да я убеди да влезе във връзка със семейството си — тя си припомни разговора почти дума по дума, собственото си чувство на безсилие пред наглостта на момичето. Спомни си как извади маркера от чантата си и използва неизличимото мастило, за да демонстрира решителността си да й помогне. Видя в съзнанието си как изписва номера на мобилния си телефон върху предмишницата на Маргарет. Споменът я връхлетя като плесница в лицето. Тя се завъртя на пети и побягна, заобиколи паравана и се озова пред Ламоя. Спря рязко, неспособна да каже каквото и да било.
— Добре ли си? — попита я той и направи крачка към нея. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.
Думите му накараха разпоредителката да вдигне глава. Без да си дава сметка за това, Сержантът бе произнесъл забранената дума на приюта. Очакването увисна във въздуха като статична енергия преди буря, докато едрата жена и Ламоя гледаха към Дафни за отговор. До тях достигна миризмата на горещ шоколад и далечният носов говор от слушалките на едно момиче, което слушаше рап на портативен Си Ди плейър.
— Тъкмо обратното — отговори дрезгаво психоложката, опитвайки се да запази спокойствие. — Мисля, че призракът видя мен.
— Този път ти ме обърка, Матюс, а не обратното.
— Предмишницата й — каза тя. — Написах номера на мобилния си телефон на предмишницата й с маркер „Шарпи“. — Дафни извика общоприетия сигнал за тревога: — Мъже на етажа! — Когато заведе Ламоя от другата страна на паравана, той видя няколко дузини тийнейджърки — почти всички облечени в хирургически мантии вместо пижами. Те седяха в края на леглата си и на изпитите им лица беше изписано искрено любопитство. Няколко момичета се появиха от един коридор с мокри коси. Съобщението за мъж ги беше прогонило от душовете.
— Бъди по-ясна — каза тихо сержантът заради аудиторията им. — Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид.
— Има две възможности — отговори Матюс. — Или Уокър е срещнал Маргарет по-късно на друго място и тя му е казала чий е номерът на ръката й…