— Той я клати, ако питате за това. И да, може да се каже, че тя живее с него на свободни начала, откакто вече не притежаваме корабчето. За което, така а или иначе, е виновен Нийл. Щото щом започнаха да живеят заедно, тя ме заряза да се оправям сам — тридесет години ловене на риба от нашето семейство в тези води отидоха на вятъра, — заради което шибаните банкери едва не ми смъкнаха кожата от гърба, благодаря.
— А реакцията на господин Нийл на вашето обаждане?
— Неубедителна — отговори Уокър. Мъртвите риби го очакваха, струпани на купчина. — Имате ли нещо против? — попита той, посочвайки масата.
Психоложката имаше, но му каза, че няма, така че двамата отидоха до масата за почистване, където Уокър, сложил отново ръкавиците си, заработи с извитото острие на ножа с такива привични и умели движения, че те граничеха с грациозност. Той изкормваше рибите и трупаше вътрешностите им на бяла, хлъзгава купчина.
— Ако обичате, предайте ми разговора. Поискали сте да говорите с Мери-Ан и…?
— Слушайте, госпожо… лейтенант… или каквато сте там… Нийл е едно миризливо лайно. Аз знам това и той знае, че аз го знам. Нийл я пребива, а тя се връща отново при него и аз не разбирам тази шибана работа, схващате ли? А аз? Аз съм загрижен за нея, пък тя ми казва да си гледам работата, сякаш аз съм отрепката, а не онзи скапаняк, с когото живее, така че това, което имам предвид, е, че не сме провели истински разговор, аз и Нийл. Той в общи линии ми каза да си гледам работата.
— Какви бяха точните му думи?
— Просто ми кажете, че това не е тя. — Пръстите на Уокър са раздвижиха, острието направи разрез и по пътя си пое още една изкормена риба.
Матюс зачака да й обърне внимание. Той беше меланхолик, човек, който жадува за обич. Професията й я предразполагаше към такива прибързани преценки и въпреки че не искаше да си го признае, тя вярваше на първоначалните си впечатления.
— Искрено се надявам госпожица Хикс де не е вашата сестра. Така или иначе, съдействието ви е крайно необходимо, за да заличим името на Мери-Ан от нашия списък, а за тази цел трябва да отговаряте на въпросите, които ви задавам. Разбирате ли?
Уокър вдигна поглед от рибата, която кормеше, и я изгледа толкова втренчено, че тя отмести очи.
— Още не сме идентифицирали тялото. — Зачуди се дали е разтълкувала правилно този поглед. Наблюдаваше скръбта му от професионална гледна точка и се стараеше да не я класифицира. Някои хора крещяха, други плачеха, трети ставаха мълчаливи, четвърти направо се поболяваха. Имаше и такива, които временно изпадаха в ярост.
— Нийл каза, че не е при него, че не я е виждал и че ако в този момент я види, ще е за последно.
Матюс си водеше записки.
— Добре… — каза машинално тя.
— Не е добре — прекъсна я Уокър. — Този тип я бие, госпожо. Той се отнася ужасно с нея и ако й е направил нещо… — Младежът вдигна извития нож. — Ще го нарежа като риба за стръв и ще нахраня с него раците.
Очите му й напомниха за убийците, с които бе разговаряла. Скръбта можеше да направи това — да ни накара да вършим неща, които никога не сме възнамерявали да правим.
— Важно е всички да запазим хладнокръвие, господин Уокър. Засега само събираме факти и доказателства. Няма положителна ИД, т.е. идентификация, на тялото, което открихме. На този етап ще бъде грешка да предполагаме, че господин Нийл е замесен.
— Аз не предполагам — отсече той. — Просто ви казвам как стоят нещата.
— Не можем да сме сигурни в нищо, докато не разберем с кой и с какво си имаме работа. — „Той е по-скоро дете, отколкото възрастен човек — реши Дафни. — Болен от любов брат с рибарски нож, достатъчно остър, за да разцепи косъм.“ — Напомни си да благодари на Ламоя за задачата.
Заваля дъжд и намокри бележника й.
— Тя вземаше ли някакви лекарства? Наркотици?
— Ако пиеше и се дрогираше, то беше по вина на Лени.
Матюс записа това като положителен отговор. Пиене, наркотици, малтретиране — светата троица на домашните скандали.
Дъждът се усили и тя се замисли дали да не вдигне качулката на якето си, но реши, че иска Уокър да знае, че може да понесе лошото време.
— Имате ли адрес или телефонен номер на господин Нийл?
Младежът изрецитира един адрес в Уолингфорд и психоложката го записа. Той се върна към чистенето на рибата. Този път отсече главата с един-единствен замах, после и опашката. След това накълца на парчета тялото, червата и всичко останало и ги избута в дренажния улей, а чайките атакуваха като обезумели повърхността на водата.