— Кажи ми какво чуваш — прошепна той.
Дафни се притисна към влажната студенина на камъка и лицето й придоби цвета на варосаната стена.
— Гласове — промълви тя. — Мъжки гласове.
32.
Гласове в мрака
Разнебитената червена врата, под чиято спечена и напукана боя се виждаха няколко по-стари пласта, беше скрита зад контейнер за боклук в една глуха уличка на половин пресечка от западната стена на църквата. Ламоя може би нямаше да я забележи, ако един бездомник не се беше материализирал сякаш от въздуха. Но когато този мъж се появи в алеята, където до преди миг не бе имало никой, сержантът потърси обяснение. Двамата с Дафни избутаха контейнера настрани и Ламоя завъртя ръждивата топчеста дръжка на вратата.
Тя се отвори с жалостиво скърцане. Отвътре лъхна смрад на човешка пикня и очите му засмъдяха. Джон закри лице и се извърна.
— Да се обадим за подкрепление — каза той. — Работата може да загрубее.
Тридесет минути по-късно, малко след един часа сутринта, Ламоя се спускаше по стръмни, разклатени дървени стъпала, дишайки спарен, миришещ на плесен въздух, воден единствено от тънкия лъч на едно джобно фенерче. Матюс го следваше по петите, а по стълбите зад нея слизаха четирима униформени полицаи — двама с палки в ръка, а другите двама с пистолети. Обграждаха ги паяжини, тръби и жици.
— Лъвове, тигри и мечки — прошепна през рамо сержантът в катранената тъмнина. Успокоителните звуци на града замряха нейде над главите им и внезапно бяха заменени от дълбок тътен, който изпълни сърцата им с тревога.
Матюс протегна ръка и се хвана за сакото от еленова кожа — едно малко дете, стиснало престилката на майка си. После го пусна, а Ламоя се престори, че не е забелязал нищо.
Лъчът на джобното му фенерче, който свършваше на не повече от пет крачки пред него, освети счупени дъски, които някога бяха служили за тротоар. Като заобикаляха дупките, те тръгнаха покрай стената на една отлично запазена тухлена постройка, голяма част от стъклата, на чиито прозорци все още бяха на местата си. Джон насочи лъча на фенерчето през един от прозорците: купчини от счупени мебели и боклуци, недокосвани от години. Остатъци от друго време. Те минаха покрай една бръснарница и един галантериен магазин — стойките за шапки си стояха вътре.
Двайсетина метра по-нататък тухлената стена стана каменна и сержантът използва езика на знаците, като кръстоса показалци, за да покаже, че според него това е стената на църквата. Психоложката кимна в знак на съгласие и посочи тесните лъчи бяла светлина, които пресичаха тротоара пред тях.
Щом забавиха ход, прахът, който вдигаха след себе си, се понесе напред и направи лъчите още по-ярки. Бяха пет на брой.
Като сложи ръка на ухото й, Ламоя й прошепна, че някой трябва да погледне вътре и че това не трябва да е той. Матюс кимна, пристъпи напред и долепи очи до дупките в стената.
После се обърна и потвърди:
— Това са душовете. — Въпреки че шепнеше, вълнението й се усети ясно.
Миризмата във въздуха беше остра, кисела и определено с човешки произход. Воайорите бяха еякулирали върху стената и тротоара.
Обзета от внезапно отвращение, Дафни покри с ръка устата си. Въпреки че беше присъствала на повече от сто местопрестъпления, за първи път изпита желание да повърне.
Внезапно четиримата униформени полицаи се втурнаха към тях, като правеха трескави знаци с ръце и приготвяха оръжията си. Ламоя също им отвърна със знаци, поемайки ръководството — мълчаливо оркестриране на предстоящите минути.
Матюс разбра каква бе причината за настъпилата суматоха — иззад ъгъла пред тях се разнесе отчетлив звук, който не можеше да е нищо друго, освен смях.
Те навлязоха в нещо, наподобяващо висок тунел — от дясната им страна се извисяваше стената на подземието на църквата, която някога се бе намирала на повърхността на земята, а от лявата — подпорната стена от камък и хоросан, построена преди един век, за да затвори градския квартал и да издигне нивото на улицата. Над главите им се преплитаха като вени на крайник прашасали жици, ерозирали кабели, ръждясали водопроводи и газопроводи, прокарвани безразборно през годините. През един отвор на тавана проникваше ореол от лилава светлина; отвор, който някога е бил капандура, преди десетилетията на реконструкция да принудят двата, разположени на различни улични нива тротоари да съществуват съвместно: единият — част от стария Сиатъл, другият — символ на подобренията и промяната. Глъчката от гласовете на пияни мъже се засили — глутница диви кучета, срещнали се случайно в гората.