След по-малко от час Сандра Бабкок най-накрая се свърза с него, давайки му списък на имоти, притежавани от осем фирми и магазини, които според нея можеха да им осигурят достъп до онази част от Подземието, в която Били Чен бе намерил смъртта си. Този достъп щеше да позволи на Болд да заобиколи отказа на градските власти да му позволят да се спусне долу през дупката в асфалта. Лейтенантът прекара деветдесет минути в дебнене на фирми и магазини, докато успя да си уреди аудиенция при вицепрезидента на банка „Сий Тел“ — оплешивяващ мъж, който миришеше на одеколон. Вицепрезидентът потвърди, че банката е разположена върху старо подземие и извика един човек от поддръжката да придружи Болд при спускането му вътре.
Лейтенантът знаеше, че финансовите операции на Рандолф и Хебрингър са проверени и препроверени. Ако и двете бяха клиентки на тази или на някоя друга банка, това щеше да го разтревожи, но той не можа да си спомни за такава информация и започна да се чуди дали пък екипът му не беше допуснал грешка. Обикаляше ли похитителят из фоайетата на банките в търсене на жени, осребряващи чекове за големи суми? На брюнетки с коса до раменете? Чакането раздразни Болд и той се зачуди какво, по дяволите, можеше да отнеме на един човек от поддръжката осем минути да се добере до фоайето. Понякога осем минути не бяха нищо, но понякога, както в този случай, тридесет секунди бяха достатъчни, за да го накарат да заскърца със зъби.
— Това е той — каза вицепрезидентът, като посочи към другия край на преддверието. Лейтенантът видя слаб мъж със сънливи очи, развалени зъби, здрави мускулести ръце и червена роза, татуирана на лявата предмишница. Болд пресече забързано фоайето и се представи. Дишайки тежко заради някаква алергия или астма, мъжът каза „Подземието е ето тук“, без да се представи. На пластмасовата табелка на гащеризона му пишеше Пер Вандърхорст. Той изглеждаше нервен — нещо обичайно за повечето хора, които за първи път се срещаха с полицай. Лейтенантът подозираше, че тип като Вандърхорст е имал вземане-даване с полицията и преди, но от друга страна, ако мъжът беше извършил някакво углавно престъпление, сега нямаше да работи в банка като „Сий Тел“.
— Искам да ви питам дали сте виждали в подземието наводнения, след като се спука онзи водопровод — каза Болд, вървейки след Вандърхорст.
— Нито капка — отговори с хъхрене мъжът, сякаш някой го душеше.
Той извади връзка с около двайсет ключа, използва един от тях, за да отвори врата с табелка „Частна собственост“ и поведе полицая по неприветлив коридор, подминавайки врата с надпис „ИЗХОД“, намираща се отдясно, и друга с надпис „Частна собственост“ — отляво. В края на коридора те влязоха през врата с табелка „Само за упълномощени лица“ и слязоха две площадки по-надолу по стълбище от бетон и стомана, в подножието на което Вандърхорст натисна втори ключ на лампа и махна с ръка към едно стерилно чисто подземие, използвано за склад.
— Дъщеря ми има приятел на име Вандърх_ъ_рст — каза лейтенантът, наблягайки на „ъ“-то. Той искаше да завърже разговор с мъжа, да го разпита за спукания водопровод и за евентуални слухове за съществуването на Подземието, да измъкне каквото може от него, но си имаше работа с човек, който едва дишаше и явно не обичаше да говори.
— Чух, че този квартал от Подземието се бил наводнил — направи опит Болд.
Вандърхорст изхъхри:
— Складът обикновено е сух.
Стените бяха от камък и бетон, ниският таван се поддържаше от стоманени греди, а луминесцентното осветление караше всичко да изглежда бяло или сиво. От север на юг се простираха редици от рафтове, наредени от пода до тавана като библиотечни лавици. Картонени кутии с кодове, отбелязани с черен маркер, заемаха всеки сантиметър свободно място.
— А под този под? — обърна се към водача си лейтенантът. — Има ли нещо?
— Доколкото знам, не. — Слабият мъж стоеше като истукан. Болд го попита дали някога е намирал тук външни лица.
— Не мога да кажа, че не е имало външни лица, защото не съм слизал тук от доста време. Но това е банка. Не им харесва идеята наоколо да обикалят разни непознати. — Те тръгнаха. — Тук има още няколко стаи, които може би ще искате да видите.
Той показа на лейтенанта още три стаи: едната, претъпкана с вентилационни тръби и тръби за парно, другата, оплетена в електрически, телефонни и комуникационни жици, а третата, по-голяма и много по-стара, приютяваше водопроводни тръби и радиатори, които вече бяха излезли от употреба. Стените на това помещение бяха тухлени и измазани с тънък слой боя. Отворите за прозорци бяха зазидани и боядисани още преди няколко поколения. Тези отвори подсказваха за наличието на външна стена. Болд потри ръка в студените тухли.