Той щракна електрическото фенерче и отново викна:
— Е-хо! — И май му се доплака.
В тая минута нещо зашумоля наблизо и висок, весел лай се чу на няколко крачки. Вълчо се показа тичешком из пътеката, а след него се показа и Любен.
Слави въздъхна облекчено и отвърна:
— Тук, тук!…
Когато се събраха тримата, Любен изхълца разтреперан:
— Ей, бате Славе, ако не беше Вълчо, не знам как щях да се оправя! Той ме доведе до пътеката.
Кучето въртеше опашка радостно и тичаше напред-назад. Слави го извика, помилва го по главата и каза:
— Нейсе! Изкупи си днес вината, Вълчо! Не си разбойник, не си крадец — взимам си думите назад! Ти си ни побратим, моето куче, жив да си! Само друг път остави намира обущата ни, че ние не можем като тебе боси да ходим. Разбра ли? А сега хайде напред да ни водиш, че замръкнахме!