Съдържание
Увод
Лъжа, изтичане на информация и знаци за измама
Защо понякога лъжите не успяват?
Грешки в лъжливия сценарий
Лъжи относно чувства
Чувства при лъжата
Страх от разобличаване
Чувство за вина
Удоволствие от лъжата
Разпознаване на измамата по думите, гласа и движенията
Думите
Гласът
Тялото
Сигнали от
Лицеви (мимически) знаци за измама
Опасности и предпазни мерки
Предпазни мерки при тълкуване на поведенческите знаци за измама
Полиграфът като детектор на лъжата
Кой използва полиграфския тест
Как работи полиграфът
МетоД на контролните въпроси
МетоД на виновната осведоменост
Изучаване на точността на полиграфа
Полеви проучвания
Лабораторни проучвания
ХибриДни проучвания
ИзвоДи от научните изследвания
Използване на полиграфа при подбор на полицейски служители
Използване на полиграфа за разкриване на шпиони
Разкриване на изтичания на информация и превенция на лъжата
Детекторът на лъжата и поведенческите знаци за измама
Анализ на лъжата
Залавянето на лъжи през деветдесетте години на миналия век
Кой умее Да залови лъжеца?
Нови разкрития за поведенческите знаци за измама
Неизгодната позиция на изобличителя в съДа
Сигналните флагове в показанията на аДмирал ПойнДекстър
Актьорските умения на Оливър Норт
Лъжите в обществения живот
Оправданието на Оливър Норт
Президентът РичарД Никсън и сканДалът „ Уотъргейт ■■
Оправданата лъжа на презиДента Джими Картър
Лъжите на ЛинДън Джонсън за Виетнамската война
Самоизмамата и катастрофата с космическата совалка„ЧалънДжър“
СъДия Кларънс Томас и професор Анита Хил
Страната на лъжата
Нови открития и идеи за лъжата и разобличаването й
Нови разграничения
Мотиви за лъжата
Нови резултати
Защо не можем да разкриваме лъжците
Тренажор за разпознаване на микроизражения
Макроизражения
Загатнати изражения
Детекция на опасно повеДение
ПреДупрежДен ия
Епилог
Приложение
Съдържание
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
Пол Екман
ИЗЛЪЖИ МЕ,
АКО МОЖЕШ
СОФИЯ
2011 г.
Съдържание
Първа глава
Осма глава
Първа глава
Увод
15 септември 1938 г. - готви се една от най-по-зорните и унищожителни измами. Невил Чембър-лейн, министър-председател на Великобритания, за първи път се среща с Адолф Хитлер, канцлер на Германия. Светът е вперил поглед в тях - това може да е последната надежда да се избегне задаващата се война. (Само шест месеца по-рано хитлеровите войски са нахлули в Австрия и са я присъединили към Германия. Англия и Франция са отправили протестни ноти, но нищо повече от това.) На 12 септември, три дни преди срещата си с Чембърлейн, Хитлер провокира бунтове в Чехословакия, с цел да откъсне част от нея и да я анексира към Германия. Той вече тайно е мобилизирал войските си за нахлуване в Чехословакия, но ще е готов за нападение не по-рано от края на септември.
Ако успее да забави мобилизацията на чехословашката армия с още няколко седмици, Хитлер ще получи тактическо надмощие с изненадващ удар. За да спечели време, той скрива плановете си за нападение от Чембърлейн и обещава да запази мира, ако Чехословакия изпълни исканията му. Чембърлейн се хваща на лъжата и се опитва да убеди чехите да не мобилизират армията си, защото все още има шанс кризата да се реши чрез преговори с Хитлер. След срещата си с немския канцлер Чембърлейн пише на сестра си: „...въпреки суровостта и без-милостността, които видях на лицето му, останах с впечатлението, че той е мъж, на чиято дума може да се разчита...“ Пет дни по-късно в реч пред британския парламент, където мнозина се съмняват в „думата“ на Хитлер, Чембърлейн заявява, че съдейки от личния си контакт с него, канцлерът „говори това, което мисли“.
Когато преди петнайсет години започнах изследванията си за лъжата, не очаквах, че те ще имат отношение и към лъжи от този вид. Мислех, че ще са от полза само в работата с душевноболни. Интересът ми към темата бе провокиран от група терапевти, на които преподавах. Докато споделях своите научни констатации, че израженията на лицето са универсални, докато жестовете са специфични за дадена култура, бях запитан дали тези невербални поведения могат да издадат определен пациент, че лъже. Лъжата в този контекст може да се превърне в проблем, когато пациенти, хоспитализирани след опит за самоубийство, започнат да твърдят, че вече са добре. Всеки лекар се бои да не би такъв пациент да го измами и да посегне на живота си, като се освободи от болничния надзор. Този практически проблем повдига един фундаментален въпрос относно човешката комуникация - може ли човек, дори когато е разстроен, да контролира посланията, които излъчва, или невербалното му поведение ще издаде онова, което се крие зад думите му?