Выбрать главу

Сега нямаше кого да ударя. Веднъж оставих един свидетел да ме опердаши в съда, за да докажа агресивния му характер и да помогна на своя клиент — лекар, обвинен, че е убил пациента си с опасно лекарство. В момента обаче нямаше какво да направя, затова само пернах Шушумигата по врата и му заръчах да се преструва на невинен, когато влязат заседателите.

Докато се изкачвахме към четвъртия етаж, Шушумигата Баросо мълчеше и изглеждаше малко по-блед, отколкото преди час. В асансьора ни придружаваше и неговата единствена поклонничка. Не я бяхме канили — просто сама се появи.

Х. Т. Патерсън вече беше в залата. Крачеше насам-натам пред съдийската маса с ръце зад гърба. Беше висок около метър и шейсет и пет — ако броим и дебелите подметки на каубойските му ботуши от щраусова кожа. Признавам, много добре изглеждаше с белия си ленен костюм, но мене ако питате, адвокатите трябва да се обличат като колумбийски мафиоти — с копринени костюми и обувки от змийска кожа.

— Успех, Джейкъб, и дано Провидението се усмихне на теб и всички, които обичаш — изрече напевно Патерсън.

Преди да стане адвокат, той беше проповедник в Баптистката църква на Либърти Сити и все още говореше като от амвона.

— За Провидението не знам — отвърнах аз, — но бих приел една усмивчица от заседателка номер пет.

— А, шофьорката. Предпочиташ я, защото е афроамериканка и все още вярваш в старите слухове, че малцинствата не се доверяват на властите.

— Точно така.

— Не я отхвърли, макар че изглежда предубедена.

— И тук си прав. Какво се опитваш да кажеш?

— Само едно, Джейк. Зарежи правилата. Действай по инстинкт. Тази жена е карала милиони километри и хемороидите я съсипват.

— Хемороиди ли?

— Не забеляза ли, че всеки ден си носи възглавничка?

Не бях забелязал.

— Тя работи извънредно, за да изхрани децата си. Всеки ден има работа с груби, уморени, сърдити хора, които са останали без коли, а може би и без къщи. А ние домъкваме в съда пред нея някакъв бял хубавец, който не е работил честно и половин ден, добавяме един дебел мошеник, готов да открадне бисквитите на невръстно детенце, и очакваме жената да прояви съчувствие. Вярно, черните заседатели ще те подкрепят, ако смятат, че ченгетата нещо са сбъркали, а според тях винаги е така. Но трябва да помниш едно: тази черна заседателка не идва от улицата. Тя е регистриран гласоподавател, иначе изобщо нямаше да е тук. И изправиш ли я пред бели мошеници, сам си дириш белята.

— Ами ти защо не я отхвърли? — попитах аз.

— Защото, драги ми Джейк, ако не си забелязал, аз съм плешив и черен като билярдна топка номер осем. Надявах се дамата да ми пусне малко аванс.

— И…

— И вместо това тя през цялото време ме гледа на кръв. Да знаеш, и ти, и аз я оплескахме здравата с тая мисис Черил Уошингтън. Издънихме се, загазихме и сами си бихме шута. Надникнахме дълбоко в душите си, но не зърнахме просветлението.

— Може пък да извадим късмет. Нали вярваш в късмета, Хенри Тъкъри?

— Вярвам, разбира се. Иначе как да обясня успехите на противниците?

Стори ми се, че и преди съм чувал нещо подобно. Сигурно беше така. Адвокатите са големи плагиати.

Клиентите седнаха от двете страни на нашата маса, а аз се присъединих към Х. Т. Патерсън в разходката пред съдийския подиум. Клиентите ни зяпаха и вероятно им беше чудно защо се държим така, сякаш чакаме собствената си присъда. Не знам защо, но винаги е така.

— Успех, Кайл — подхвърли Шушумигата, обзет от духа на момента. Поне засега двамата бяха събратя по нещастие.

Залата беше празна, само Хосефина Баросо седеше в средата на първия ред с кръстосани крака, вирната брадичка и загадъчна усмивка на устните. Царственото й присъствие определено ме дразнеше, ако се намирахме в древния Рим и ние четиримата бяхме гладиатори, тя сигурно щеше да завърти палец надолу, гледайки как врагът опира копие в гърлото на брат й.

Ейб Соколов се зададе спокойно по пътеката между редовете, прошепна нещо на кралица Хосефина и седна зад масата на обвинението. Той спадаше към ония, които никога не се тревожат. Ризата му вечно си оставаше здраво затъкната под колана, а обувките му лъщяха като огледало. Умирах от желание да му направя едно премятане през рамо.