— Да. Преди около шест месеца двамата имаха остър спор в Маями.
— Ако обичате, разкажете на съдебните заседатели какво казахте на обвиняемия и какво отговори той.
Соколов въздъхна и ме погледна. Не искаше да е тук. И двамата не си бяхме на мястото — той като свидетел, аз като клиент. Отдавна се борехме един срещу друг, но помежду ни винаги имаше уважение. Сега го караха да доносничи. Дългата му, кокалеста фигура се приведе напред. Лицето му изглеждаше по-жълтеникаво от обикновено. Май не бе успял да заспи снощи. Добре, значи ставахме двама.
— Джейк… мистър Ласитър искаше да предяви обвинение срещу мистър Симарон във връзка с побой в дома на Хосефина Баросо. Мистър Ласитър дори подаде клетвена декларация, за да можем да арестуваме мистър Симарон за нападение и телесни повреди. Свързах се с мистър Симарон, който заяви, че е готов…
— Протестирам, сведения от втора ръка!
Аз дръпнах Патерсън за ръкава.
— Не! Остави го да отговори.
— Защо?
— Довери ми се.
Съдията се прокашля многозначително и ни изгледа със същото весело недоумение, с което човек гледа в цирка как от една кола се измъкват петнайсетина клоуни.
— Оттегляме протеста, Ваша Светлост — каза любезно Патерсън.
— Продължавайте, мистър Соколов — каза съдията.
— Мистър Симарон заяви, че е готов да дойде в Маями и да отговаря за телесни повреди, или пък ако мистър Ласитър иска, да изкарат още два-три рунда.
Неколцина заседатели трепнаха от изненада и аз намигнах на Патерсън.
— А какво отговори мистър Ласитър?
— Той каза: „Майната му. Другия път направо ще го гръмна в коляното“.
По дяволите, това го бях забравил.
Учителката ахна. Съдията поклати глава. Журналистът от местното вестниче трескаво драскаше в бележника си. Патерсън се завъртя, закри с длан лице от заседателите и ми прати изпепеляващ поглед.
— В коляното — повтори Макбейн, като че един път не му стигаше.
— Да, така каза.
— Известно ли ви е да има и други устни заплахи от страна на обвиняемия?
— Да. Около две седмици преди нашия разговор той е казал на доктор Чарлс Ригс…
Патерсън се понадигна от стола.
— Възразявам, сведения от втора ръка. Всъщност дори от трета и четвърта ръка.
— Не е така — възрази Макбейн. — Мистър Ласитър е тук и ако желае, може да оспори твърдението. Ако не е съгласен, може и да призове доктор Ригс за свидетел.
— И двамата се оплетохте като пиле в кълчища — рече съдията. — Обявявам кратка почивка за съдебните заседатели.
Приставът отведе заседателите в тяхната стая и съдията се обърна към Макбейн.
— Твоят свидетел вероятно щеше да каже, че е узнал от доктора за заплахи на мистър Ласитър срещу мистър Симарон.
— Точно така, Ваша Светлост. Опитахме се да връчим призовка на доктор Ригс, но той не пожела да изпълни гражданския си дълг. Едва не прегазил с камионетката си един наш служител и през цялото време крещял нечленоразделни думи.
Нечленоразделни за теб, тъпако. Било е на латински.
— Мистър Соколов — каза съдията, — присъстваше ли обвиняемият, когато докторът ви разказа за неговите заплахи?
— Не, Ваша Светлост. Аз обаче повторих пред него какво съм научил.
— И той отрече ли да е отправял заплахи?
— Не, Ваша Светлост, не отрече.
Патерсън подскачаше пред съдийския подиум. Едно споменаване на заплахите беше повече от достатъчно и той го знаеше много добре. Опитните адвокати усещат кога трябва да се сражават, а сега моментът бе точно такъв.
— Ваша Светлост, всеки човек има правото да погледне в очите своите обвинители — заяви Патерсън, — а при сведения от втора ръка това право му се отнема. Показанията на мистър Соколов са изключително предубедени, подстрекателски и ако ми разрешите да го спомена, при една евентуална присъда биха дали основания за обжалване.
Съдията Уидърспуун присви очи срещу моя маломерен адвокат. Досега не съм срещал съдия, който да не се дразни от намеци за своята уязвимост.
— Затова си имаме апелативни съдилища, мистър Патерсън. Моля, обжалвайте колкото си искате и както си искате.
— Ваша Светлост — започна Макбейн, — показанията не са сведения от втора ръка…
— Напротив, от втора ръка са — отсече съдията. — Но когато се дават пред обвиняемия и свидетелят е на разположение за кръстосан разпит, а обвиняемият не ги отхвърли, имаме изключение от правилото за втора ръка. Твърдението се приема поради премълчаване на защитата. Доведете съдебните заседатели.