— Истина ли е, че по онова време все още се възстановяваше от раните, които му бе нанесъл мистър Симарон?
— Да, така е.
— При сбиване, предизвикано от мистър Симарон?
— Така твърдеше мистър Ласитър. Мистър Симарон беше на друго мнение.
— А мис Баросо?
— Мистър Ласитър поиска от нея да подкрепи обвиненията срещу мистър Симарон. Тя отказа. Да си призная, просто не знам кой какво е вършил през онази нощ.
— Но мистър Ласитър имаше тежки наранявания, нали?
— Да, мисля, че си беше счупил китката, имаше доста синини и драскотини. Нещо от този сорт.
— Вие познавате Джейк Ласитър от доста време. Чували ли сте някога да е предизвикал побой?
Соколов сбръчка високото си чело. Не му се искаше да отговори.
— Не знам какво точно имате предвид. На едно дело той предизвика свидетеля да го нападне, но това беше само уловка, адвокатска хитрина, за да разкрие склонността му към насилие.
— В Маями май не работят както по нашия край — каза съдията и двама от заседателите се ухилиха.
Х. Т. Патерсън бе чул каквото искаше и си седна.
— Нямам повече въпроси.
— Обвинението? — попита съдията.
Макбейн стана и закопча сакото си.
— Мистър Соколов, твърдите ли, че не приехте сериозно заплахите на мистър Ласитър?
— Не го твърдя, сър.
— А какво твърдите?
— Не ги приех буквално. Не вярвах, че възнамерява да простреля мистър Симарон в коляното или да го смели на кайма.
— Вероятно сте прав — каза Макбейн, отстъпвайки към стола си. — Вероятно е възнамерявал просто да го простреля с пирон в мозъка.
— Протестирам! — изрева Патерсън.
— Оттеглям въпроса — рече Макбейн и си седна.
Съдията обяви крайно наложителната обедна почивка. Соколов мина покрай нашата маса, потупа ме по рамото и излезе, без да обели дума. Заседателите се изнизаха навън, след тях съдията и зрителите. Прокурорът и неговите помощници станаха, загащиха се и също излязоха.
Останахме само аз и Патерсън.
— Х. Т. — рекох аз, — ти комай малко си се пищисал.
— Какво?
— Виждаш ми се пребледнял.
— Невъзможно е, уверявам те.
— Добре де, тогава изглеждаш потиснат. Хей, все още сме към средата на първото полувреме. Не е дошъл нашият ред.
Той се усмихна насила, но очите му си оставаха изцъклени и унесени.
— Х. Т., мисля, че ти трябва малко течна храна.
— Не се лекуват моите мъки с йо-хо-хо и бутилка ром.
— Нищо ти няма, мой човек, само си малко сдъвкан.
Той ме погледна със скръбни очи.
— Ужасно е да защитаваш приятел, Джейк. С непознат е лесно — прибираш пачката и правиш каквото можеш. Печелиш ли, губиш ли, утре е нов ден. Дявол да го вземе, на нас дори не ни плащат, за да печелим, нали така? Иска се само да принудим прокуратурата да докаже обвинението. Ала сега, с теб, взимам нещата присърце. Искам да спечеля, но не знам как. Избием ли на самозащита, ще се издъним, а не мога да лепна вината върху Джоу-Джоу или някой друг. Нощем не спя, все се мъча да измисля някоя теория и нищо не ми идва на ум. О, мога да размотавам свидетелите додето снегът се стопи, но щом прокуратурата обяви, че е приключила, ще трябва да изложим позицията си, а главата ми кънти на кухо.
— Добре, разбрах те. Трябват ни нови идеи. Само кажи как да помогна.
В усмивката му се криеше неземна тъга.
— Донеси ми кафявите панталони, Фриц.
Сержант Кимбърли Кроуфорд работеше в отдел „Семейно насилие“. Тя бе изслушала третата серия показания на Хосефина Баросо, докато я карала към участъка, след като заместник-шериф Клейтън Добсън и детектив Бърни Раклин се хванали да си вършат работата. Адвокатите обичат да разпитват прокурорските свидетели по сто пъти, за да им намерят противоречия. Имахме копия от показанията и на тримата, но всичко съвпадаше дума по дума.
Сержант Кроуфорд фотографирала синините по бедрата и ребрата на Джоу-Джоу, както и посинялото й око. Както се полага в такива случаи, Джоу-Джоу изглеждала отчаяна, безпомощна и измъчена.
Да, мис Баросо плачела и стенела.
Не, не заради побоя. Горкият Сими е мъртъв. Горкият Сими е мъртъв. Все това повтаряла и се люшкала напред-назад на стола в полицейското управление — тук долу, на партера.
Снимките бяха представени на заседателите, които се разстроиха много повече заради посинялото око на Хосефина, отколкото от сивото мозъчно вещество на Симарон, пръснато по сламата.