След петнайсет минути полицайката напусна свидетелския подиум и съдията подкани обвинението да призове следващия си свидетел. Макбейн се ухили невероятно самодоволно и пропя.
— Обвинението призовава Хосефина Баросо.
Приставът се изтътри до коридора и подвикна нейното име. Заседателите отдавна очакваха този момент. Макбейн не беше глупак. Мнозина прокурори биха започнали делото си от нея. Тя щеше да разкаже историята по ред, а това винаги облекчава съдебните заседатели. Освен това всеки иска да създаде отначало добро впечатление, а Джоу-Джоу ги умееше тия работи. Но ако си хитър и коварен, най-тънкият номер е да си спестиш главния свидетел. Разпалваш интереса на заседателите с намеци и изпуснати приказки, а после ги оставяш да тънат в догадки. Каква е тази жена, та да разпали толкова страсти? Как изглежда? Струва ли си да умре човек за нея?
Още преди да я видя, аз прошепнах на Патерсън:
— Залагам десет срещу едно, че ще е облечена в черно…
В собствените си дела Джоу-Джоу обличаше свидетелите така, че да извлече максимално съчувствие. Там му е цаката — да разкъсаш сърцата на заседателите със скърбяща вдовица и куп сирачета. Когато свидетелите й отиваха да обядват в съдебното кафене, сбирката заприличваше на италианско погребение.
Тежката врата се отвори и Хосефина Ховита Баросо влезе в съдебната зала. Беше облякла клоширана черна вълнена рокля със златни копчета от затворената яка чак до долния ръб, който минаваше по средата на високите черни ботуши. Роклята прикриваше женствените извивки на тялото й, а това, заедно с изящно изтеглената назад коса, изправената стойка и съвсем леката употреба на грим и червило, говореше многозначително каква е или по-точно каква изглежда. В тъмните й очи пламтеше интелигентност. Тя изобщо не ме погледна, докато вървеше с широка крачка към свидетелския подиум. Кимна на заседателите, положи клетва, гледайки секретарката право в очите, приглади роклята си и седна.
Приковах очи в нея. Пред нас стоеше стопроцентова жена. Жена, която е била изнасилена, станала е свидетелка на дивашко престъпление и е готова да стори необходимото, за да възтържествува правдата. Беше привлекателна, но не и съблазнителна. Целенасочена, но не и нахална. Идваше не от жажда за мъст, а за да търси справедливост. С две думи — идеалната свидетелка. Именно онзи образ, за който бе хвърлила толкова усилия. Джоу-Джоу съобщи името, адреса и професията си.
— Значи с вас сме колеги? — попита Макбейн.
— Да — отговори тя.
Съюзява се със свидетелката, казва на заседателите: ако харесвате мен, ще харесате и нея.
Макбейн я накара да опише най-подробно житието на многострадалната Джоу-Джоу Баросо, започвайки от момента, когато семейството й напуснало комунистическия остров на Кастро, докато тя още била невръстно детенце. Баща й загубил всичко в Куба, а към живота в Щатите така и не привикнал. Отдал се на комар и пиянство, сетне напуснал майка й, която сам-самичка отгледала син и дъщеря. Хосефина срещнала обвиняемия, докато все още учела в колежа, а той бил професионален футболист.
Да, имала романтично увлечение по обвиняемия.
— Бях толкова млада тогава — призна свенливо Джоу-Джоу.
Да си помислят хората, че налитам на пеленачета.
— Как приключи връзката ви? — попита Макбейн.
— Не беше добре — каза тя. — Аз вечно подтиквах Джейк да стане по-добър, да осмисли живота си.
Вярно, вярно.
— Той постъпи да учи право и ми се иска да вярвам, че поне малко съм допринесла…
Добре де, без теб сигурно цял живот щях да продавам застраховки.
— Но аз винаги съм вярвала, че човек трябва да служи на обществото. Исках да се отплатя на тази страна за онова, което ми даде — дом, свобода…
И на всяка маса печено пиле. Ама че маже!
— И не вярвам, че Джейк споделяше тези разбирания, той имаше толкова много, всичко му се удаваше толкова лесно.
Чакай малко, по дяволите! Ако искаш да знаеш, в тая история аз съм сирачето.
— Исках да стори нещо смислено в своя живот, но той предпочиташе да дружи с измамници и престъпници, между които, уви, беше и брат ми Луи, или Луис, както предпочита да се нарича днес. Със съвместни усилия двамата мамеха хората, а когато нещата тръгнеха зле, Джейк го измъкваше. Бях безкрайно отчаяна, че моят брат и моят… моят любовник вършат постъпки, противоречащи на всичко, в което вярвах. Затова се откъснах от тях. Това бе най-тежкото решение в моя живот.