— Значи прекъснахте връзката си с обвиняемия?
— Да, зарязах го.
Ало, кой кого заряза?
— А прекратихте ли всякакви други отношения с обвиняемия?
— Да, за няколко години. Е, виждах го от време на време в съда как спасява от справедлива присъда поредната отрепка, но не се поздравявахме. Сетне се сблъсках с него, докато защитаваше брат ми от обвинение в измама. След процеса узнах, че двамата са подлъгали Сими… мистър Симарон да ги включи във финансовото си начинание.
— Имате предвид корпорация „Съкровищница на Скалистите планини“?
— Да. Това бе мечтата на Сими. Изгубени съкровища. Знам, че звучи наивно, но то бе част от неговата любов към стария Запад. Той знаеше, че повечето легенди не са нищо друго, освен измислица, но вярваше, че в някои от тях има зрънце истина и искаше да ги проучи. Беше преровил безброй стари карти и дневници и можеше да говори за тях часове наред. Моят брат му подхвърлил идеята да събере средства чрез акционерно дружество. За жалост Луис и Джейк задигнали всички събрани пари.
— Възразявам! — ревна гръмогласно Патерсън. — Няма основания за подобен извод. Твърдението е предубедено, подстрекателско и трябва да отпадне от протокола.
— Приема се. Заседателите да не обръщат внимание на последните думи на свидетелката.
Да бе. Опитай се, ако можеш.
— Какво ви каза мистър Симарон относно продажбата на акциите и участието на мистър Ласитър?
— Протестирам, сведения от втора ръка!
— Нищо подобно, Ваша Светлост — отвърна Макбейн. — Не става въпрос дали твърдението е вярно, или не. Може мистър Симарон да е сбъркал относно мистър Ласитър. Няма значение. Обвинението възнамерява да изясни в какво е вярвал мистър Симарон, а след като тези негови убеждения са били съобщени на мистър Ласитър, те имат връзка с намерението на мистър Ласитър да извърши убийство.
— При цялото ми уважение, Ваша Светлост — възрази Патерсън, — тук не обсъждаме душевното състояние на мистър Симарон. Не е важно дали той…
— Отхвърля се. Смятам да дам известна свобода на обвинението.
— Сими каза, че Джейк откраднал от него седемдесет и пет хиляди долара и което е по-лошо, помогнал на брат ми в машинацията с акциите. Те измамили акционерите и застрашили съществуването на компанията.
— Присъствахте ли на разговор по този въпрос между мистър Симарон и мистър Ласитър?
— Да, през месец юни у дома, в Маями.
Ако това беше „разговор“, Мохамед Али и Джо Фрейзър са пили чай с дребни сладки.
— И какво стана?
— Сими и Джейк размениха по няколко остри думи…
За юмруците да не говорим.
— Сими обвини Джейк в кражба. Джейк го удари, но Сими е… тоест, беше… едър и много силен. Онзи път той надделя над Джейк.
Тя изрече задавено последните думи и очите й се навлажниха.
Съдията Уидърспуун гледаше часовника си, а Макбейн прелистваше записките. До шест оставаха броени минути, а денят беше тежък, поне за мен.
— Може би моментът е подходящ за приключване на заседанието — каза съдията. — Свидетелката може да продължи утре в девет.
— Само още един въпрос, Ваша Светлост.
Прокурор, който обещава да зададе само един въпрос, е точно като дете, което обещава да изяде само един бонбон.
Съдията кимна и Макбейн пристъпи по-близо до свидетелския подиум.
— Мис Баросо, аз като че пропуснах да попитам нещо. Каква точно бе вашата връзка с покойния?
Гласът й прозвуча тихо като падаща снежинка.
— Той ми беше съ…
Чудна работа. За малко да си помисля, че нашия Кит й бил…
— Моля ви, малко по-високо, за да чуят съдебните заседатели.
— Кит Карсън Симарон ми беше съпруг — изрече тя високо и гордо. — Аз съм негова вдовица.
25.
За парите и за жена ти
Мозъкът ми не можеше да се справи с дилемата дали да посоля ръба на чашата с коктейл „Маргарита“, камо ли да даде смислен съвет за утрешния кръстосан разпит на Хосефина Баросо. Седяхме в кухничката на бабиния фургон, сгънати неудобно върху табуретки около пластмасовата масичка.
— Оная лъже като дърта циганка — заяви баба, докато изстискваше лимоните по старомодния начин, с юмрук. — Изобщо не се е венчала за онзи каубой, инак Джейк щеше да знае.