— Макбейн ми показа брачното свидетелство — унило отвърна Патерсън. — Гражданска церемония в Невада преди шест години. Не, на моя не слагай сол. Вредно е за кръвното.
Баба изсумтя и продължи да изстисква.
— Шест години! Да му се не види, Джейк, търчал си подир омъжена жена. — Тя наля текила в сока. — Да ти добавя ли няколко капки „Трипъл сек“ или „Коантро“?
— Най-добре дай направо шишето, бабо, а ако искаш да знаеш, скъсах с нея, преди да го срещне. Само се чудя защо го е пазила в тайна.
— Може каубоят да е бил женен — подхвърли баба с доверителен глас.
— Да — подкрепи я Кип, зарязвайки временно паничката шоколадов сладолед. — Може да е бил многоженец като Клифтън Уеб във „Великолепният мистър Пенипакър“.
— Не е чак толкова сложно — каза Патерсън. — Той искал да живее на запад и да дири златото на Коронадо. Тя искала да съди престъпници в Маями. Разменили халките, но не казали никому. Тя си запазила фамилията и работата. През първите две години прехвърчали насам-натам всеки месец, но постепенно взело да им омръзва. Почнали да се срещат по-рядко. Сигурно би могло да се каже, че всъщност са се разделили още след медения месец. Но от време на време все пак се срещали. Всъщност имаме работа с две силни личности, които се привличали, но никой не искал да отстъпи и на милиметър, щом ставало дума за географска ширина и начин на живот.
— Тогава защо Джоу-Джоу ме покани в леглото си преди шест месеца?
— Не е имало такова нещо — каза Патерсън.
— Дай текилата незабавно, бабо — викнах аз и отново се завъртях към адвоката си. — Какви ги разправяш?
— В днешните показания на вдовицата стана ли дума, че сте обменяли телесни течности?
— Не, тя каза само, че съм бил при нея и сме си побъбрили със Симарон. После аз съм го ударил, но той излязъл по-як.
— И ти искаш да изкопча от нея, че е била с теб в леглото, когато влязъл Симарон?
— Искам, естествено. По редица причини и най-вече за да докажем, че не може да й се вярва. Тя ще заяви, че съм я изнасилил в обора, нали?
— Да, след около дванайсет часа.
— Е, защо ми трябва да върша подобно нещо, след като тя доброволно е спала с мен?
— Не ти трябва, следователно тя ще отрече, че изобщо сте имали сексуални забежки.
— Аз пък ще кажа, че сме имали — сопнах се аз.
— Хосефина споменавала ли е пред Соколов, че Симарон те е измъкнал от леглото й?
— Не, не ми се вярва.
— А ти?
— Не. Не съм от ония, дето се хвалят. Но той сигурно знаеше какво е станало.
— Само че няма как да оспори нейните твърдения, нали?
Не отговорих и Патерсън зададе нов въпрос:
— Как влезе Симарон в къщата?
— Не знам. По това време спях. Не беше изкъртил вратата.
— Аз ще ти кажа — рече Патерсън. — Имал е ключ. Винаги го е имал. Бил е у него и през нощта, когато умря. Както знаеш, къщата в Маями е била негова собственост. Хосефина знаела, че той е в града. Нещо повече, бил е отседнал при нея. Кажи ми сега как ще накараш заседателите да повярват, че тя те е поканила, очаквайки мъжа си да се прибере всеки момент?
— Дявол да го вземе, щом е тъй, какво съм дирил при нея?
— Според Хосефина двамата сте разговаряли за Шушумигата и „Съкровищницата на Скалистите планини“, докато Симарон се прибере от някакво заседание.
— Лъжа! Бяхме се лепнали един за друг като…
Баба ме стрелна със стоманен поглед.
— Джейк! Тук има невинни уши.
— Къде? — попита Кип. — Ей, бабо, аз съм гледал „Първичен инстинкт“, където Шарън Стоун се разкрачва и после…
— Млък! — нареди баба.
Патерсън изпи маргаритата си на един дъх.
— Джейк, няма значение какво сте правили, защото не можеш да го докажеш. Ако заявиш, че си спал с нея в Маями, ще те сметнат за тъп гадняр, който обвинява клетата вдовица в изневяра.
— Изневяра? Много ми пука! Тя ме обвинява в убийство!
— А аз ти преча да й поднесеш още едно доказателство.
Опънах солидна глътка текила направо от шишето. Очаквах да ми избистри мозъка, но вместо това устните ми станаха като гумени червеи. Все пак долових някакви наченки на мисъл.
— Х. Т., май сега почвам да го разбирам.
— Кое?
— Онова, дето ми го разправяше преди време. Че тя ме е накиснала още от онази вечер в къщичката.