— Да му благодари?
— Да. Обърна се към Сими, усмихна се много злобно и каза: „Благодаря, каубой, за парите и за жена ти“.
И дванайсетте заседатели изглеждаха готови да ме обесят на място.
— Какво стана после? — попита Макбейн.
— Аз плачех, но успях някак да обясня на Сими какво се е случило. Той остана спокоен. Само дишаше тежко и каза на Джейк, че ако не си тръгне, ще го разкъса на парчета. Джейк се разсмя и рече: „Опитай де“. Не отричам, Сими се нахвърли върху него. Искаше да го изхвърли, за да се погрижи за мен. Но Джейк го нападна още по-бързо, блъсна го към стената и Сими си блъсна тила в дъските. Джейк е много силен, а Сими, макар и едър, не беше достатъчно бърз.
След това тя разказа историята удар по удар и вариантът съвпадаше с всичко, изнесено досега. Същинска утеха за търсачите на достоверни факти. Заседателите вече бяха чули тази история във встъпителната реч на Макбейн. Бяха я чули повторно от тримата полицейски служители. Сега свидетелката им я разказваше още веднъж. Повторението е майка на знанието. Юристите много обичат най-напред да разкажат на заседателите какво ще чуят, след това да им го кажат направо и накрая да им разкажат какво са чули. Точно това правеше Макбейн, а в заключителната си реч щеше да им го каже за четвърти път.
Аз седях зад масата на защитата като някакъв злодей с рога и опашка и слушах как описват пъклените ми деяния. Слушах как съм блъскал Сими насам-натам, как съм го мушкал с вила, как съм се смял пред камшика, как съм го овъргалял в царевицата и накрая съм му забил пирон в главата. Вслушвах се във всяка мъчителна, лъжлива подробност, очаквайки да засека някоя грешка, но грешка нямаше.
Джоу-Джоу продължи така почти цял ден, като от време на време спираше да избърше сълзите. Следобедът отмина, стъклата на прозорците затрепериха от първите пориви на наближаваща буря. Небето навън притъмня и изсипа гъст снеговалеж. Въздухът вътре бе задушен и толкова сух, че кожата по пръстите ми се цепеше. Жадувах за влажната жега у дома, за нежната ласка на източния вятър, долетял откъм Гълфстрийма.
Какво търсех тук? Едва удържах желанието да хукна навън и да затръшна зад себе си вратата на съдебната зала. Ръцете ме засърбяха. Дали приставът щеше да ме спре? Не, той дремеше и си чакаше чека за пенсията.
Къде щях да отида? Може би нейде по островите, Барбадос, Аруба, Кюрасао. Копнеех за слънчеви дни, за просторни плажове и най-вече за свобода. Само че докъде щях да стигна? Тутакси щяха да ме подгонят. Щяха да ме сравняват с Тед Бънди, който избягал през един прозорец на същата тази сграда, преди да се отдаде на насилия и убийства из Флорида.
Не знам дали ми личеше, но Патерсън ме хвана за рамото. С усилие приковах погледа си върху стената, малко над редицата портрети на някогашни съдии, и се замислих къде сме били и къде ще отидем.
Макбейн си бе свършил работата, Джоу-Джоу също. Бяха ме опаковали и вързали с панделка като подранил коледен подарък за заседателите. Докато прокурорът привършваше с въпросите, аз трескаво си водех записки.
— Мис Баросо, простете ми за въпроса, но обичахте ли съпруга си?
— Безмерно. Знам, връзката беше необичайна, но на нас ни харесваше. Той си имаше ранчото и мечтите за стари съкровища. Беше тук, по местата, които обичаше. Аз имах своята кариера и помагах на обществото доколкото мога. Дълбоко в сърцето си знам, че се обичахме както всички други влюбени двойки.
— Искахте ли обвиняемият да ви последва в Колорадо?
— Не, дори не му казах, че идвам тук. Той сам призна, че е проникнал с взлом в дома ми и изслушал съобщенията от телефонния секретар, за да ме открие. — По лицето й се изписа жалост към нещастния, окаян безумец. — Мислех, че е превъзмогнал страстта си към мен, но когато започна отново да защитава брат ми, нещо се случи. Пак го прихванаха старите въжделения и взе да ме преследва.
Клетата жена. Как би могъл да я упрекне някой?
— И тъй, съвсем накратко, мис Баросо, обвиняемият ви е последвал в Колорадо без ваше знание и съгласие, изненадал ви е в обора на вашия съпруг, принудил ви е с побой да изтърпите сексуално насилие…
Дръпнах адвоката си за ръкава, но той отблъсна ръката ми.
— … и когато вашият съпруг ви заварил измъчена и пребита, обвиняемият му се присмял, нападнал го и накрая го убил, като изстрелял пирон в черепа му, така ли е?
— Протестирам, подвеждане на свидетеля — тихо изрече Патерсън.