Вратата в дъното се отвори с гръм и съдията Голд се зададе, развявайки черните си одежди. Секретарката вече беше на място, стенографката седеше над машината и разкършваше врат.
— Доведете заседателите — нареди съдията на пристава.
Човек винаги се опитва да разгадае лицата им. Ако не те гледат в очите, значи са против теб. Ще ти го каже всеки стар адвокат на чаша сухи мартини в „Гаслайт“. Както става с всяка народна мъдрост, и тази е вярна в петдесет процента от случаите.
Заседателите почнаха да се настаняват. Двама зяпаха обувките си. Други двама си носеха пуловерчета за защита от раздрънкания климатик, който ту бълва влажен тропически въздух, ту ненадейно почва да се държи като фризер в кланица. Мисис Черил Уошингтън стрелна с очи Соколов, после мен и накрая спря поглед върху Х. Т. Патерсън. Изглеждаше сърдита и на трима ни.
— Кой е лидерът според теб? — попита Шушумигата.
— Ловецът на акули — отвърнах наслуки аз, полагайки напразни усилия да видя кой държи листчето със съдбата на господата Баросо и Хорнбак.
— Стигнаха ли съдебните заседатели до споразумение за присъдите? — попита съдията Голд с тежък сенаторски глас.
Изправи се мисис Уошингтън.
По дяволите!
— Да, Ваша Светлост — каза тя и връчи бланките на задъхания пристав, който ги подаде на секретарката Роза Суарес.
— Благодаря — каза съдията. Той огледа бланките и като че се понавъси, но може би просто имаше колики. — Секретарката ще обяви присъдите.
И той подаде формулярите на Роза Суарес, която гордо стана на крака.
Чичото на Роза Суарес беше в областната управа и затова цялото й семейство — майка, баща, трима братя и една сестра — работеше в общинския сектор. Ако трябва например да изпъдиш алигатор от задния си двор или да монтираш нов водомер, непременно опираш до подписа на някой Суарес. Роза опипа сребърната шнола върху черната си коса, после зачете с отегчен глас:
— Единайсети съдебен окръг, област Дейд, Флорида, наказателно дело номер деветдесет и четири-тринайсет-двайсет и едно, щатът Флорида срещу Луис Хавиер Баросо. Ние, съдебните заседатели, единодушно намираме обвиняемия Луис Хавиер Баросо за невинен по всички обвинения.
Чудесно! Ето я онази опияняваща тръпка, мимолетната радост на победата. Знаех колко бързо отминава и затова исках да й се насладя докрай.
До мен Шушумигата въздъхна и сграбчи десницата ми с потна ръка.
Роза Суарес се изкашля.
— Единайсети съдебен окръг, област Дейд, Флорида, наказателно дело номер деветдесет и четири-тринайсет-двайсет и две, щатът Флорида срещу Кайл Лин Хорнбак. Ние, съдебните заседатели, единодушно намираме обвиняемия Кайл Лин Хорнбак за невинен по обвинения номер едно, три и четири…
Олеле!
— … и виновен по обвинение номер две, измама според член 817, алинея 29 от наказателния кодекс на Флорида.
Хорнбак стовари длан върху масата.
— Тая пък тъпотия каква е?
Соколов поклати глава. На него му трябваше Баросо; Хорнбак беше само случайна жертва.
Аз прелистих обвинителния акт, опитвайки да разбера какво става. Значи тъй: невинен по обвинението в предумишлено ограбване, невинен по обвинението в изнудване и невинен по обвинението в престъпна финансова машинация, но виновен по обвинението в измама. Това е закон от 1868 година, който забранява „да се мами“ и обира праха в мухлясалите правни томове заедно със забраната да се реже главата на заклана овца, преди да бъде изкормена. Ето защо прокурорите пишат в обвинителния акт всичко, което им хрумне. Хвърлиш ли достатъчно кал, все нещо ще остане.
Х. Т. Патерсън дори и не трепна.
— Ваша Светлост, молим съдебните заседатели да потвърдят присъдата един по един.
— Много добре. — Съдията Голд кимна тържествено и се завъртя към ложата. — Току-що бе прочетена присъдата, според която намирате мистър Хорнбак за виновен по обвинението в измама, както е посочено в точка две от обвинителния акт. Единодушно ли е вашето мнение?
— Единодушно е — отвърнаха в хор травеститът и любителят на обиците.
Загубихме още две-три минути, но всички заседатели потвърдиха присъдата. Накрая съдията им благодари за търпението и добре свършената работа, после връчи на всекиго удостоверение за отлично изпълнен граждански дълг. Каза на Шушумигата, че е свободен, а наказанието на Хорнбак отложи, докато бъде проучено полицейското му досие. Въпреки възраженията на Соколов съдията разреши на Хорнбак освобождаване под гаранция до окончателното определяне на присъдата. Заседателите се изнизаха от залата, а Голд изчезна през задната вратичка. Секретарката събра разхвърляните бумаги, натъпка ги в папката и го последва.