Десет секунди от момента на удара! Не бих могъл да стрелям. По това време вече потъвах в страната на сънищата с леко сътресение на мозъка.
Мъчех се да го проумея.
Десет секунди.
Какво бе станало, докато се реех нейде между болката и безпаметството?
Продължавах да мисля, а лентата се въртеше. Този път не я спрях.
Сетне чух гласа.
И разбрах.
27.
И бъкел не разбирам
Нямах време за къпане и преобличане. Хукнах към шерифската кантора на партера в съдебната сграда и заварих детектив Раклин зад бюрото му. Казах какво ми трябва.
— Манекен? — смая се той.
— Два манекена. От онези, дето ги използват при изпитания на автомобили.
— За какво?
— Елате в съда и ще видите.
Стиснал кафява книжна торба от градския супермаркет, аз нахълтах в съдебната зала и всички се завъртяха към мен. Защо ме зяпаха така? Х. Т. Патерсън стоеше прав пред съдийската маса, Джоу-Джоу беше на свидетелския подиум, заседателите си седяха в ложата. Часовникът показваше девет и четирийсет.
— А, ето ви и вас — рече съдията Уидърспуун. — Канех се да издам заповед за принудително довеждане, но ако си седнете, мистър Ласитър, навярно ще можем да продължим. Следващият въпрос, мистър Патерсън.
— Не! — изревах аз и прескочих парапета, отделящ публиката от гладиаторите.
— Моля? — сепна се съдията.
— Исках да кажа „не, Ваша Светлост“. С цялото подобаващо уважение, ще ни разрешите ли да дойдем до вашата маса?
— Имате предвид адвокатите и себе си?
— Да, Ваша Светлост, аз съм правоспособен адвокат, регистриран в адвокатското дружество на Флорида под номер 163327. Освен това, ако не греша, имам конституционното право да водя лично защитата си. Желая да бъда записан в протокола като втори защитник.
Патерсън пристъпи до мен и ме стисна малко над лакътя. Макар и дребничък, имаше яка хватка.
— Джейк — прошепна той, — какво правиш, по дяволите?
— Довери ми се.
— Да ти се доверя ли? Я се виж. Имаш сламки в косата, изглеждаш тъй, сякаш си спал на някоя пейка… и какво е това по обувките ти?
Погледнах надолу. Олеле! Никога не ходете с широки мокасини в морга или обор.
— Господа — подвикна съдията и в гласа му се прокраднаха нотки на раздразнение. — Елате насам, ако обичате.
Оставих книжната торба върху масата на защитата и заедно с Патерсън, Макбейн и стенографката пристъпих към края на съдийската маса.
— Ваша Светлост — започнах аз, — бих желал да поема разпита на мис Баросо.
Съдията сбръчка чело.
— Сигурно знаете старата поговорка, че човек, който се защитава сам, има много глупав клиент.
— Случаят е различен, Ваша Светлост.
— Защо?
— Защото само двама души в залата знаят какво се е случило в обора през онази нощ. Единият е на свидетелското място, а другият съм аз, а узнах истината едва тази сутрин.
— Не ме убедихте. Клиентът винаги знае повече от адвоката си. Давам ви петнайсет минути да поговорите с мистър Патерсън, след това продължаваме.
— Не, Ваша Светлост. Трябва да го направя лично. Никой друг няма да може.
Съдията се вгледа в мен и мускулите по челюстта му набъбнаха.
— Запознат съм с вашето право да се защитавате самолично, но съм длъжен да пазя подсъдимите от собствената им глупост. — Той като че се замисли над моята компетентност, после шумно подсмръкна и завъртя глава към секретарката. — Каква е тая богопротивна смрад? Пратете пристава да провери пещта на парното.
Х. Т. Патерсън се изкашля.
— За протокола, Ваша Светлост. Не възразявам против приемането на мистър Ласитър за втори защитник, макар че не подкрепям молбата му.
С други думи, загазиш ли, не се оплаквай от адвоката.
— Ами вие, Макбейн? — попита съдията. — Някакви възражения?
— Да, сър. Възразявам категорично. Това е евтин театър и трик за пред апелативния съд. Мистър Ласитър усеща накъде духа вятърът и се мъчи да ни тласне към съдебна грешка. Ще поеме защитата, а когато бъде осъден, ще претендира за некомпетентна юридическа помощ. Ако загуби обжалването, има конституционно право да се обърне към федералните власти. Всичко това е хитрост, коварен план.