Тя отново усети какво се задава.
— Сими стреляше, но ти сигурно си му отнел пистолета и…
— И какво?
— Не помня.
— Е, може би това ще освежи спомените ви.
Кимнах на Патерсън да пусне записа.
Симарон викна на Джоу-Джоу да донесе желязото за жигосване.
— Сими, защо просто не го довършиш? — каза тя и в заседателската ложа всички застинаха.
Симарон отговори, че иска да страдам, но…
— … не съм убивал човек и нямам намерение да го сторя.
— Ако остане жив и се разприказва — каза тя, — това може да усложни работите. Карай по простата процедура.
От записа долетя ръмжене и тежко, дрезгаво дишане. Ръката ми бе докопала пистолета и сега се борехме за него. Спомних си как лежах по гръб под тежестта на Симарон, как вдигнах пистолета.
Щрак.
Отново спрях записа.
— Какво беше това?
— Ти се опита да го застреляш.
— Правилно. Но нямаше патрони. Какво стана?
— Както вече казах, ти сигурно си презаредил, а след това си го застрелял.
— При показанията си вие казахте, че непосредствено преди смъртоносния изстрел аз съм се борил с мистър Симарон, така ли е?
— Да.
— Че двамата сме били на пода и мистър Симарон ме е притискал?
— Да.
— Тогава как успях да застрелям мистър Симарон? Може би ще заявите, че съм го помолил да стане и да изчака малко, отишъл съм до магарето, намерил съм нов пълнител, презаредил съм, намерил съм пирон, вкарал съм го в цевта и накрая съм помолил мистър Симарон да бъде така добър да притисне ухо към дулото, за да го прострелям от упор?
— Не знам. Бях ужасно потресена и изплашена. Просто знам, че ти го застреля.
— Бях ли в съзнание по времето, когато твърдите, че съм го застрелял?
— Естествено.
— След изстрела ли ме удари мистър Симарон?
Тя трескаво завъртя очи към заседателите.
— Не, разбира се. Той умря мигновено.
— Вие чухте показанията на помощник-шериф Клейтън Добсън, че ме е заварил в безсъзнание.
— Да.
— От какво съм изпаднал в безсъзнание след момента, когато според вас съм застрелял мистър Симарон?
Мълчание.
— Не е ли истина, мисис Симарон, че онова щрак, което чухме на записа, прозвуча докато аз и съпругът ви се борехме за пистолета, а веднага след това той ме удари с такава сила, че главата ми се блъсна в пода и загубих съзнание?
— Не. Ти го застреля преди да припаднеш.
— Как? С празния пистолет?
— Не знам как. Защо искаш да си спомням всяка подробност? — Тя се обърна към заседателите. — Вие не знаете какво е да гледаш как убиват съпруга ти. Всичко се обърква, преставаш да мислиш.
— Добре тогава, да видим дали не можем да го възстановим.
Върнах се до масата и прошепнах няколко думи на Патерсън. На последния ред забелязах детектив Раклин. Патерсън стана, излезе в коридора и след малко се върна с пристава и два манекена в естествен размер. Сложих единия манекен да легне по гръб, после с известни усилия наместих другия върху гърдите му.
— Кажете, мисис Симарон, възпроизвеждат ли тези манекени позата, в която съпругът ви ме притискаше към пода?
— Да, струва ми се.
Взех пистолета от масата за веществени доказателства и извадих пълнителя. После сложих оръжието на пода до манекените.
— И според вас при това положение аз някак съм го прострелял в ухото, макар че не си спомняте да съм презаредил?
— Така е. Застреля го. Само ти знаеш как.
— А къде стояхте вие спрямо нас двамата?
Тя посочи вляво от мен.
— Моля, отговорете на глас — каза съдията и тия думи като че я стреснаха.
— Наблизо, може би на около пет метра.
Аз отстъпих няколко крачки.
— Тук ли?
— Да.
— Къде беше магарето с останалите пълнители и пирони?
Тя посочи края на секретарската маса. Само на една крачка от мен.
Щеше да стане. Вече знаех. Времето пасваше до секунда.
Взех пирон и пластмасов пълнител от масата за доказателства и ги сложих там, където сочеше Джоу-Джоу.
— Добре, нека върнем лентата малко назад, след това да я пуснем и да видим какво ще се случи. Моля за извинение, мисис Симарон, но при демонстрацията ще си позволя да играя вашата роля.