Преди експлозията да заглъхнел ушите ми, аз ускорих крачка. Щом не чувах собственото си шляпане, сигурно никой друг нямаше да го чуе. След двайсет секунди стигнах до отвора. Беше грубо изсечена правоъгълна дупка във варовиковата скала с размери около метър на два и издигната на половин метър над пода на тунела. Три каменни стъпала се изкачваха към площадка, която водеше през отвора в друга пещера, по-висока и по-суха от тунела. Вътре кънтяха гласове. Промъкнах се по-наблизо.
От дупката се търкулна облак прах. Чух мъжка кашлица.
— Jesus Cristo! Прекалих с динамита. Тук ще си останем погребани с тая сребърна puta38.
Нямаше начин да сбъркам гласа на Шушумигата.
— Как другояче предлагаш да я измъкнем? — попита Джоу-Джоу Баросо.
— Както са я домъкнали тая кучка, стига само да открием старата шахта.
Проснах се на площадката и надникнах през отвора, като се мъчех да остана незабелязан. Вътре пухтеше дизелов генератор, захранващ два прожектора върху алуминиеви стълбове. Единият блестеше право в очите ми, тъй че не можех да видя къде са моите мили приятели.
— Няма време. — В гласа на Джоу-Джоу прозвуча отчаяние. — И преди нямаше, а сега вече е съвсем сигурно. Голям късмет ще извадя, ако не ме обвинят в лъжесвидетелство. А открият ли теб, ще те обвинят в убийство.
Чух как по скалата застърга лопата, после камъни се посипаха върху метал.
— Както вече ти казах — изрече Шушумигата нейде зад блясъка, — Джейк те е метнал, а ти се хвана на въдицата. Нищо нямаше да излезе от отпечатъка, защото изобщо не пипнах цевта. Могат само да докажат, че съм бил в обора, но това не ме прави убиец. А и помниш ли кога за последен път някой е съден за лъжесвидетелство? Съжалявам, че така се изложи, Хоси, me da mucho pena, pero39 се радвам, че Джейк отърва кожата. Той никога не ме е прецаквал и не исках да го накиснем по този начин.
— Благодаря за добрата дума, Шушумига.
Прикривайки с длан очите си от блясъка, аз скочих в пещерата и мокрите ми обувки изпляскаха по коравата скала. Шушумигата, облечен с червена вълнена риза, работен комбинезон и каска, мяташе с лопата камъни в стара вагонетка. До него стоеше Джоу-Джоу Баросо с нелепо щръкнали гумени ботуши изпод дългото кожено палто.
— Какво става, дечица, къщичка ли си строите?
— Джейк, mi amigo40, толкова ми липсваше. — Шушумигата се подпря на лопатата и се усмихна. Нелепо, безумно, но той като че истински се радваше да ме види. — Нямаш представа какво е да потънеш в сенките. Хей, ама голям майтап изтърсих, нали? — Той се изкиска. — Губиш всички приятели и непрекъснато трябва да бягаш. Дявол да го вземе, дори се наложи да пролея кръв… онази, дето я откри в ровъра. Голяма досада. Повече няма да го правя.
— Шушумига, ще ме прощаваш, че не разтварям обятия, но…
— Не говори, Джейк. Зле постъпихме с теб. Не биваше да те топим. Казвах й на Хоси, дай да пуснем Джейк в далаверата, той ще измисли как да отмъкнем от Симарон la maldita compania41, ама тя рече не, нямало да се съгласиш. Права беше. Разбрах го още щом взе да опяваш, че сме изтървали туй-онуй от брошурата. Просто не щеш да играеш играта, това си е.
— Не и твоята игра, Шушумига. Не си падам по пирамидите.
— Да бе, ама това не беше пирамида. Веднъж поне и аз да направя нещо истинско. Точно затова трябваше да си приберем от Симарон „Съкровищницата на Скалистите планини“. Защо да му даваме седемдесет процента на онзи condenado42! Честно ли е? Дявол да го вземе, ако не бях събрал парите, изобщо нямаше да я открие. Помолих го да преговаряме пак, но той отказа и ме нарече пътуващ търговец на фалшиви обувки. Хей, Джейк, никога не съм бил пътуващ търговец, знаеш го. А пък той разправя, че туй било неговият живот, толкова труд бил хвърлил и сделката си била сделка. Е, тогава закъсах. И решихме със сестричката да си върнем компанията, ама онзи каубой излезе по-хитър от…
Джоу-Джоу го изгледа свирепо.
— Млъквай, Луис!
— Hermanita43, остави поне веднъж аз да говоря. Божичко, дори и тук не престава да ме командва. Научих скапания занаят от Симарон. Как да дълбая дупките в кръг, да слагам на динамита фитили с различна дължина, та да избухне както трябва и скалата да падне където искам. То си е цяла наука да гръмнеш дупка в скалата, без да се претрепеш. Джейк, няма да ми повярваш, но взех да харесвам тая гадост. Тук долу открих себе си.