— Не се изненадвам. Някой ден ще те пратят доживотно да чукаш камъни.
— Стига де, Джейк, недей да се вкисваш. Време е да оправим злото.
До него забелязах сандък, от който стърчаха пръчки динамит. Всяка имаше капсул и фитил.
— Добре, Шушумига, значи реши да станеш честен човек. Миньор си, така ли?
— Да, донякъде, а пък Хоси се смята за старши майстор. Някои работи никога не се променят, нали? Търпях я, защото ме предупреждаваше какво готви прокуратурата срещу мен и приятелите. Казваше ми, когато почнеха да душат наоколо. Тогава пускахме кепенците и преминавахме в друга област. Ако се случеше да ме арестуват, тя вадеше разни неща от папките. Как мислиш, защо толкова ти вървеше с моите дела, Джейк? Не беше само buena suerte44.
Аз се обърнах към Джоу-Джоу.
— Значи само си се преструвала, че ненавиждаш брат си?
Тя не отговори. За момент в пещерата се чуваше само бръмченето на генератора и пухтенето на помпата.
— Не-е — обади се Шушумигата и размаха лопатата. — Тя и сега не е сред почитателките на Луис Баросо, но кръвта вода не става. Отначало искаше да ме превъзпита, ама после почнах да й пускам по малко от всяка далавера. Туй, прокурорските заплати, са много мижава работа. И не след дълго станахме съдружници. Ей, Джейк, много отдавна научих, че е по-лесно да направиш крадец от честния човек, отколкото обратното. Та, докъде бях стигнал?
— Разправяше колко хитър бил Симарон — подсказах му аз.
Шушумигата избърса с ръкав струйките черна пот от челото си.
— Да бе, голям хитрец. Веднага разбра, че го пращаме за зелен хайвер. Взе, че притисна Кайл Хорнбак, дето хабер си няма от раздути акции, ама беше докопал дубликати от няколко банкови превода и те разкриха на Симарон точно каквото не трябваше. Симарон беше в града, а аз се канех да поговоря с Хорнбак, когато Соколов го пусне.
— Защо се опита да ме накиснеш?
— Идеята беше изцяло на Хоси.
— Луис!
Шушумигата сви рамене.
— Е, така си беше. Но ако питаш мен, налагаше се. Симарон трябваше да си помисли, че участваш в далаверата, че крадеш от компанията и отгоре на всичкото чукаш Хоси. Ако не те мразеше, нищо нямаше да излезе.
Джоу-Джоу бе извърнала глава, така че я виждах в профил под блясъка на прожекторите.
— Значи това е било още от първия ден, Джоу-Джоу. Включително и онази нощ в твоята къща. Бил съм в леглото ти само като примамка.
— Не ми казвай, че си засегнат, Джейк — отсече тя, без да ме поглежда. — Недей да ми дрънкаш като пъпчив пубер: ах, как можа да ми го направиш, та аз толкова те обичах.
— Наистина те обичах!
— Ти ме напусна, Джейк. Заряза ме. Знаеш ли какво е?
— Значи затова е било, да ми го върнеш тъпкано?
— Не, беше си бизнес — каза Джоу-Джоу.
Потръпнах — не знам дали от мокрите дрехи или от нейното хладнокръвие.
— Стига де, Джейк, какво толкова? — обади се Шушумигата. Изглежда, не разбираше как мога да се ядосвам, че са ми лепнали убийство. — Не сме знаели какво ще излезе. Отначало дори не възнамерявахме да убием Симарон.
— А какво възнамерявахте?
— Искахме да те нападне, но знаехме, че няма да го убиеш. Онази нощ в къщата се надявахме, нали разбираш, да му сриташ задника, да го опердашиш, та да омекне и след това да преговаряме от различни позиции. Един як пердах, ще знаеш, доста засяга мъжката гордост.
— Знам.
— Както и да е, вместо това той напердаши теб и планът отиде по дяволите. После всичко тръгна от само себе си. Тъй де, Хоси рече, че се бояла Симарон да не те убие и колко жалко, значи, че не може да стане обратното, щото е застрахован в моя полза, а пък тя му е единствената наследница. И продължихме да си приказваме. Ами ако туй? Ами ако онуй? Как да я докопаме цялата? А пък накрая то излезе съвсем просто. Ако се гътнеше Симарон, цялата щеше да бъде наша. Знаех си, че ще последваш Хоси насам, а пък ако я видеше синя-морава, веднага щеше да рукнеш на помощ.
Аз се обърнах към Джоу-Джоу.
— Но Симарон те преби, нали? Не си излъгала за това.
— Да — отговори Джоу-Джоу. — Казах му, че си ме срещнал на концерта и искаш да се върна при теб в Маями. Той ме удряше, Джейк. От време на време, колкото да причини болка, без да ме зашемети или да остави белези. Голям майстор беше. Упрекваш ли ме, че му желаех смъртта?