— Не, но те упреквам, че ме накисна.
Шушумигата пак се подпря на лопатата.
— Предположихме, че ще побеснееш от онова, което е сторил на Хоси, а като си спомниш и какво ти причини, ще грабнеш някоя вила да го направиш на шиш кебап. Отначало планирахме Хоси да те подкрепи, да каже, че е било самозащита и да те отърве от обвинение.
— Защо не го направи, Джоу-Джоу? Дори след като уби Симарон, можеше да кажеш истината, че се отбранявах. Ако го бях убил, наистина щеше да е законна самозащита.
Тя премълча, но Шушумигата отговори вместо нея.
— След като се наложи малко да ти помогнем в обора, сценарият се промени. Хоси беше изплашена. Ако вземехте да разправяте една и съща история, щеше да заприлича на заговор за убийство. Да ти кажа, нещата висяха на косъм. По дяволите, без малко да изберем тоя вариант, ама накрая решихме, че истината няма да мине и ще осъдят и двама ви. Ако тя се опиташе да те измъкне, щеше да заприлича на лъжлива повлекана, а пак ако те обвинеше, щеше да излезе опечалена вдовица. Поне така си го мислехме.
— Значи аз съм бил само параван, за да грабнете застраховката и тия тъпи претенции за съкровища.
— Не са чак толкова тъпи — каза Шушумигата. — Не и когато говориш за нея цялата.
— За нея ли? Вече трети път споменаваш, че я искате цялата. Кое, мината ли?
— Не, Сребърната кралица.
— И аз това казвам, мината.
Шушумигата се озадачи, но след това проумя.
— Не, не онази сребърна кралица. Тази тук.
Той стисна един от стълбовете и завъртя прожектора към мястото точно зад себе си. Лъчът освети сребърна жена, висока почти шест метра. Донякъде напомняше Статуята на свободата, само че седеше на трон в нещо средно между кораб и колесница.
— Голяма работа, а? — възкликна Шушумигата. — Много нещо научих за нея. Изчетох всичките вестникарски изрезки на Симарон отпреди сто години. — Шушумигата се опита да имитира телевизионен говорител, но гласът му пак си звучеше като на дребен мошеник от Маями. — „Кралицата се е изтегнала със сладострастната грация на Клеопатра в нейната египетска ладия.“
Пристъпих да огледам отблизо. Колесницата се издигаше върху пиедестал, обрамчен с драперия от сребро, злато и може би абанос. Към трона водеха стъпала, покрити със сребърни долари. На челото на всяко стъпало беше изписано с букви от масивно сребро „Сребърната кралица“. За фон служеше плетеница от блестящи разноцветни минерали, а отстрани имаше рамка от кристал. В долния край на пиедестала бе оформен надпис „Аспен, Колорадо“. И тук буквите бяха сребърни, а фонът приличаше на чисто бяла захар. Приведох се да погледна.
— Диамантен прах — каза Шушумигата.
Шест колони от потъмняло сребро и кристал, инкрустирани с мозайки от различни руди, се издигаха над пиедестала, за да поддържат трона. Колелата на колесницата, пак от масивно сребро, бяха високи около метър и двайсет. Балдахин от кристали и минерали прикриваше главата на кралицата. Косата й бе изработена от стъкло, а по драперията около рубенсовата й гръд имаше украса от лъскави минерали, които не успях да разпозная. В ръката си държеше сребърен скиптър, дълъг около три метра. Увенчаваха го петолъчна сребърна звезда и грамаден сребърен долар. Край колесницата тичаха две гръцки божества, стиснали рогове със златни и сребърни монети.
— Главата и тялото са изваяни от най-големия къс самородно сребро в човешката история — каза Шушумигата. — Тежал повече от един тон и бил открит в тази планина. — В гласа му прозвуча гордост, сякаш сам бе изработил цялата чудесия. — Какво ще речеш за нея, Джейк?
— Чакай, търся подходящата дума. Може би претенциозна? Недодялана? Помпозна? Смехотворна? Кичозна, ако има такава дума.
— Добре де, знам, че не е много изтънчена. Симарон казваше, че била едно от последните чисто викториански произведения на изкуството, ама и да не я е направил Леонардо да Винчи, на кой му пука? Виж какво, Симарон беше обмислил всичко. Тя си има историческа стойност плюс стойността на минералите и самия факт, че никога не е съществувало нещо подобно. След Световното изложение откарали хубавицата в музея в Пуебло, но властите се наканили да го съборят. Онези миньори, дето дарили материала за нея, страшно се разлютили и си я поискали, но музейните плъхове щели да я изпратят в Смитсъновия институт или може би в Ню Йорк, тъй че накрая миньорите просто си я задигнали. Докарали я дотук с товарен вагон и я спуснали обратно в земята, откъдето идвала. По това време мината вече била изчерпана и долните нива наводнени. Искали да държат кралицата тук и да я показват на местните хора, но банките им отнели миньорските концесии, та вече не им било до музеи и прочее. А хубавицата си стояла тук, където я виждаш, почти като новичка. Трябва само да я поизлъскаме. Имаме концесиите за тази мина, а кралицата е изработена от минерали, намерени тук.