— Не ти се отваря парашута, Шушумига. Вече не ви познавам и двамата.
Лицето му се промени.
— Какво да те правя тогава?
Той повдигна лопатата, сякаш се готвеше да замахне. Подгънах колене и лекичко разкърших ръце.
— Хайде, Шушумига, опитай се. Ще ти я завра в задника.
Докато той размишляваше по въпроса, Джоу-Джоу Баросо отстъпи две крачки настрани, бръкна под палтото си и измъкна револвер. Прицели се първо в Шушумигата, после в мен и накрая някъде помежду ни.
— Добре, слушайте ме и двамата — каза тя, размахвайки револвера. — Джейк, дръпни се от площадката. Луис, застани до Джейк.
Револверът беше „Смит енд Уесън Бодигард“ трийсет и осми калибър, олекотен модел с пет сантиметра цев от синкава стомана. Тежеше само четиристотин и двайсет грама — идеално оръжие за дамска чантичка.
— Бас държа, че Ейб Соколов ти го е дал заедно със значката, когато си положила клетва да браниш Конституцията — казах аз.
— Млъквай, Джейк, и прави каквото ти казвам.
— Повечето прокурори изобщо не могат да стрелят.
— Искаш ли да опитаме?
— Къде ще отидеш, Джоу-Джоу? След днешния ден няма накъде да бягаш.
— Стига толкова, Джейк. Размърдай се.
— Ще ни застреляш ли? — настоях аз. — Брат си и мъжа, който те обичаше.
— Ако ме беше обичал, нямаше да ме зарежеш. Колкото до Луис, той току-що показа каква стока е. Последно предупреждение. Искам и двамата да застанете до статуята.
Шушумигата тръгна нататък. Аз направих една крачка след него, после отскочих надясно, сграбчих алуминиевия стълб и го повалих. Прожекторът се строши и попаднахме в сянката на Сребърната кралица. Вторият прожектор все още светеше на петнайсет метра от нас. Един куршум рикошира в скалата над мен. Съвсем неточно. Аз лежах върху коравия студен под на пещерата.
Нов изстрел, пак нейде високо над мен. Чух как Шушумигата пролази на четири крака и го видях да заляга зад една вагонетка.
— Излизайте и двамата! — изкрещя Джоу-Джоу.
Аз не помръднах, а Шушумигата се надигна, подпря вагонетката с рамо и като я използваше вместо щит, бавно пое срещу сестра си. Точно такава възможност чаках.
Хвърлих се към сандъка и грабнах три пръчки динамит и шепа кибритени клечки, дълги по цяла педя. Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как Джоу-Джоу пъргаво отскочи настрани и Шушумигата заби вагонетката в каменната стена. От удара главата му се стрелна напред покрай вагонетката, после той отхвръкна назад и се просна на пода. Джоу-Джоу насочи оръжието към него, после се завъртя към мен.
Направих още две крачки, хвърлих се към втория алуминиев стълб и го повалих. Прожекторът се разби с трясък.
В пълния заслепяващ мрак проблесна оранжево пламъче, куршумът мина край мен и рикошира със звън в Сребърната кралица.
— Не се постъпва тъй с дама — рекох аз.
Напипах в тъмното един камък, метнах го и пропълзях в обратна посока. Камъкът блъсна отсрещната стена и тутакси прогърмя нов изстрел.
Пролазих зад Сребърната кралица. Ожулих си коленете и дланите, но запазих пълно мълчание. Чух как Джоу-Джоу се блъсна в нещо и промърмори: „мамка му!“. После сред мрака просветна лъч на фенерче. Фенерчето беше в дясната й ръка, револверът в дясната. Сега тя не знаеше къде съм, а аз я виждах като на длан. Метнах камък по нея, но не улучих. Тя се завъртя и стреля зад себе си. Колко изстрела беше дала? Четири или пет? Не бях водил сметка. Револверът имаше само пет патрона. Но дали тя не си носеше и резерв?
— Хоси, дай да поговорим — подвикна Шушумигата нейде от тъмното. — Стига де, нямаше да те накисна. Щом сме двамата с теб, все някак ще оправим работата.
Чух как изщрака барабанът на револвера и вдигнах глава тъкмо навреме, за да я видя как зарежда нови патрони. Лъчът падна право върху лицето на Шушумигата.
Изстрел и писък.
— Гръмна ме! Jesus Cristo, Джейк, тая ме гръмна в шибания крак! Тече кръв. Костта е счупена. Джейк!
Мълчах. Не исках куршум в крака или където и да било.
Останах прикрит зад дясното задно колело на колесницата. Нов изстрел и звън на разбито стъкло. Високо горе пищната прическа се строши и хиляди лъскави късчета заваляха над мен. Без да се надигам, аз драснах клечка кибрит в каменния под и запалих фитила на една динамитна пръчка. Клечах, прикривах с шепи пращящото пламъче, за да не ме издаде и се чудех какво да правя сега.